Искам просто да споделя с някой,не не търся съчувствие просто да споделя, и не нямам истински приятели на които да споделя, защото утре ще разбере целият град.
Ако искате не четете, искам просто да ми олекне.
Когато го видях за първи път бях на 14 беше март месец, една приятелка ни запозна, и дори не знам как стана всичко, първо не беше нищо сериозно, но после стана наистина сериозно. Помня когато ми каза, че ме обича.. Беше първият път когато спах при него беше след 2-ият месец. Все пак аз бях дете на 14 години пубертета нормално, и не мислех какво правя, правех глубости. Всъщност аз нищо не бях направила, бях си писала с едно момче,което беше мой много добър приятел, и той се изнерви и от тогава ми няма много доверие, но сега вече се промених, коренно, излязох от пубертета мисля по друг начин. Но рой не го разбира. Два месеца по-късно вече откакто бяхме заедно имай рожден ден.. Направих 15 а той ми подари много хубаво кулие и бугет.
Обичам го наистина много и знам, че той ме обича заедно сме от 3 години и 3 месеца. Той се държи ужасно с мен когато е изнервен. Наранява ме, боли ме. Вече сме като семейство, през повече време съм при него отколкото вкъщи. Понякога не се съобразява какво говори, обижда ме а после не ми говори и чака да се извиня, но аз не се извинявам защото не съм виновна. А той винаги намира вината в мен. Вярно е, че когато бях в пубертета правех неща без да обмислям, сега съжалявам за тях, но немога да върна времето назад. Просто не мислих живеех ден за ден, сега съм на 19,не казвам, че съм голяма, но мисля много по разумно, той е на 20 и аз мисля, че все още е в пубертета, той живее ден за ден, както бях аз в пубертета. Понякога когато даде някакво предложение за нещо, аз мисля реалистично и му казвам какво мисля, а той казва, че не го подкрепям. Не е вярно, подкрепям го, просто мисля какво ще стане и какво не, а той не го прави. Наистина ме наранява, но аз го обичам и не мога да го оставя, след толкова годишна връзка, просто не мога без него. Той е преживял тежко детство разбирам го, има много злоба в него и избухва лесно, но това не означава, че трябва да ме наранява. Понякога дори се чуствам излишна, самотна.. Може би си внушавам, може би не. Но едно ме дразни много, когато си отвори очите и веднага излиза с приятелите си. Неискам да го спирам и не го правя, но аз също искам внимание. Сякаш му е все едно вече за мен.Не знам какво да си мисля, и най-лошото е ,че съм много чуствителна и веднага започвам да плача,и не мога да спра,не искам да плача,но сълзите просто си излизат без разрешение,колкото и да се здържам те излизат.Когато съм нервна също плача,избива ми на плачене.А на него му избива на крещене и обиждане.Нямате си напредстава какви думи излизат от неговата уста.А когато е спокоен ми казва мили неща,държи се добре с мен,понякога си мисля,че има раздвояване на личноста.
Наистина не искам да ми съчувствате,просто исках да споделя и да ми олекне,на хора които не ме познават,може би някой ще го разкаже на някоя приятелка,но знам че никой не знае историята ми.И няма от къде да се знае, че това съм аз. Но всъщност наистина се успокоих.. Когато започнах да пиша плачех защото точно се бяхме скарали и той излезе навънка.. А сега вече се успокоих и не плача. Някои може да каже "какъв е смисала да го споделяш? " наистина просто имам нужда да споделя с някой. Не ме съдете. Понякога не се ли чувствате така, че просто трябва да споделите с непознат който не ви познава.. Просто анонимно? ..
Понякога искам да имам връзка като в книгите, всичко е перфектно, момчето е романтично.. Няма какво да кажа вие знаете какво е да четеш книга и да се изулираш от света, да мечтаеш..
