Texing | Justin (превод)

Истината

*Гледна точка на Джъстин*

"Познаваш я?" попита Джон докато гледаше Жизел да излиза от ресторанта. Тя беше отвън и чакаше колата си.

"Дълга история, но да.. нещо такова..." казах, гледайки гърба й. Имам възможността да отида и да й кажа кой съм, но все още стоя на мястото си.

Тя е толкова красива, спокойна и забавна. Не съм сигурен защо изобщо се опитвам да се измъкна от това. Или ще разбере кой съм, или ще се откаже да се опитва някога да се срещнем и щеше да спре да ми пише.

Честно казано първата опция не звучи толкова лоша като втората. Тя е човек, когото бих искал в живота си, обичам да говоря с нея, разговорите ни са винаги толкова забавни и честни.

Знам, че е защото не знае всъщност кой съм, но чувствам, че няма да се държи с мен различно, ако събера смелост да й кажа.

Откъснах се от мислите си когато сервиьорката й дойде на нашата маса.

" Г-н Бийбър, младата госпожица, на която платихте сметката,Ви остави съобщение." каза тя и ми подаде парче хартия.

Оу, това щеше да е забавно,ако е оставила номера си.

Отворих го и погледнах към хартията, за да прочета.

' Благодаря за храната. Казах ти, че няма да откача.- Жизел.'

Преглътнах тежко и можех да усетя,че започнах да треперя малко. Мигнах няколко пъти, зяпайки в парчето хартия.

Погледнах нагоре, за да видя дали е още там и видях как търпеливо стои и чака колата си.

Точно когато щях да тръгна към нея колата й пристигна.

Мъжът й подаде ключовете и й отвори врата.

Сега или никога.

Изтичах и нежни хванах ръката й.

Тя спря, но не се обърна.

"Нали знаеш,че не биваше да ме лъжеш толкова време." каза и се обърна малко,очите й се срещнаха с моите.

"Как разбра?" казах шокиран и не ми пукаше, че имаше папараци, които се показваха от ъгъла.

"Не съм тъпа, схващам бързо" каза повдигайки рамене бавно.

"От колко време знаеш? На колко човека си казала за мен?" Казах,съжалявайки за последното изречение веднага щом излезе от устата ми. Не, защото папараците бяха там и ни снимаха,а защото цялото й изражение се промени.

Джон стоеше до нас,но по-близо до мен. "Джъстин има хора хора,които снимат. Да тръгваме" игнорирах го,знаейки,че каквото и да излезе от устата й,щеше да съм си го заслужил.

"Кой те нарани толкова лошо,че те накара да мислиш,че всеки,който говори с теб ще каже на света? Извади главата си от задника,не ме познаваш толкова добре,за да ме обвиняваш в нещо. Знам от месец" каза, измъквайки ръката си от хватката ми и влезе в колата.

Преди да тръгне ме погледна още веднъж с разочарование в очите й и поклати бавно глава.

Не бях планирал да стане така.

~~~~~~~

Джъстин отново успя да съсипе всичко.😂Ако ви е харесал превода моля ви коментирайте или гласувайте.❤️