Наочаквана съдба

1 част

  Здравейте.Аз се казвам Теса. На 20 години съм и живея в България с майка ми и най- добрата ми приятелка- Аля. И двете сме големи фенки на корейската група BTS.
Моят биас е Jungkook,а на Аля е Suga.
Когато бяхме на 17 години ние решихме да заминем за Корея и там да останем да живеем, но нямахме пари за билети.
Започнахме да работим в близкото кафене до нас за да съберем пари.
Но тъй като не бяхме пълнолетни не ни заплащаха големи заплати.
Всяка година ни я повишаваха ,но все още неможехме да съберем нужната сума за билетите.
Беше малко трудно да работим в работата,защото все пак ние ходехме и на училище,но някак се справяхме.

3 години по-късно
Тези 3 години ние прекарахме в смях,шеги и веселие въпреки всичко.
Един ден ние вече бяхме събрали парите и решихме най-сетне да заминем.
Т: Немога да повярвам,че най-сетне ще заминем. ТОЛКОВА СЕ РАДВАМ!!!- казах аз и извиках с цяло гърло.
А: И аз се радвам,но я по-тихо гаменче такова!!Все пак майка ти спи. -каза докато ми запуши устата.
Т: Ок пуйко!- казах аз и се засмях,а Аля ме удари по рамото. И двете започнахме да се смеем.
След около пет минути спряхме да се хилим и решихме да си лягаме,защото утре трябваше да оправяме багаж.

Денят на заминаването
От Г.Т. на Аля

Сутринта се събудих от алармата си. Въобще не ми се ставаше.
Беше 5:30. Исках да поспя още малко, но в същия момент Теса нахлу в стаята ми с гръм и трясък. Тя се затича и скочи върху мен.
А: АААААЛЛЛЛ!!!! ТОВА ПЪК ЗАЩО БЕШЕ????
Т: Как защо?Трябва да се оправяме.
Айде ставай,ставай.
А: Ооффф Боже каква си досада!!
И двете се облякохме,измихме си зъбите и отидохме в кухнята за да закусваме. Нямахме много време и затова ядохме бързо. Започнахме да си натоварваме багажа в таксито.
След 30 мин. бяхме там.
А:Дойдохме точно навреме.
Т: Айде на се качваме в самолета.

От Г.Т. на Теса

Вече бяхме тръгнали. Ние не спряхме да се смеем като луди и в един момент си мислех,че ще ни хвърлят от самолета,като мръсни кучета.
По едно време забелязах,че Аля е заспала на рамото и пуска лиги.
Опитвах се, да и поместя главата на страни, но всеки път падаше пак на рамото ми.
Понеже бях станала рано и не съм разбрала,когато и аз съм заспала.
Сега хората щяха да си отдъхнат от нас.

********

Здравейте.Дано да ви е харесала историята до сега. Извинявайте, ако има някакви правописни грешки.
Натам ще е по-интересно така че следете историята.