Наочаквана съдба

4 част

Тъкмо щях да стигна до масата ни с Аля, когато някой ми запуши устата с ръка и ме придърпа извън ресторанта в една тъмна уличка.
Неможех да вида как изглежда,  защото беше с черна шапка,  маска и очила. Той ме бутна в стената и започна да говори :
- Я да видим какво имаме тук!!!!- каза човека с заплашителен глас.
Тъкмо щях да изкрещя за помощ,  но той ми запуши устата.
- Само ако си извикала и ще съжаляваш.
Бях се заковала на едно място и не смеех да помръдна.  Усерих как една сълза се търкулна по бузата ми и сърцебиенето се ускори.
Той започна да целува врата ми,  да го хапе и да оставя смучки.
- Моля ти се не ми го причинявай!!!- казах с му аз с очи пълни със стлзи.Той не ме отрази и продължаваше да целува врата ми.
Мислех, че това е краят. Никога не съм смятала, че ще ми отнемат девствеността по този начин. Ще бъда депресирана до края на живота си,  заключена в стаята, изулирана от хората и всички около мен. Тъкмо смятах, че това е краят на социалния ми живот, когато се чу глас зад мъжа с маската.
- Остави я намира !!!!!- изкрещя му момчето. Мъжът ме остави и се обърна назад. Забелязах как момчето стиска ръце в юмруци и удря едно круше на изнасилвача ми и той пада на земята.
Аз все още седях вцепенена и гледах момчето с широко отворени очи и неразбираща какво става.
- Бързо да се измъкваме!!!! - извика ми той изваждайки ме от транса.
Той подаде ръката си. Хванах я силно и започнахме да тичаме.
Явно бяхме отишли в близкия парк. Вече бяхме стигнали в парка и седнахме на една пейка, задъхани от тичането.
Седяхме така без да кажем нищо и аз най-накрая реших да говоря.
- Ам..... Благодаря... ти, че ме измъкна от... този човек.- казах му го заеквайки и гледаща в земята.
- Няма за какво. - отвърна ми той.
Чакай малко. Този глас ми е познат от някъде. Обърнах се към него и неможех да повярвам на очите си. Та това беше........ 
Самия Джънгкук от БТС.
Реших да запазя самообладание и просто го попитах:
- Ам ти как се казваш?? - попитай го а тих глас, но въпреки това той пак ме чу.
- Казвам се Джеон Джънгкук. Приятно ми е!
Наистина беше вярно. Това беше той .
- А твоето име какво е??
Поех си дълбоко въздух и отговорих:
- Името ми е Теса.

- Интересно име.  Не си от Корея нали??

- Да. От България съм.

- Супер.

Бях забравила, че Аля е в ресторанта и сигурно се е притеснила за мен. Погледнах си телефона и имах 10 пропуснати обаждания.

- Ам аз трябва да се прибирам.- казах му плахо.

-Добре. Аз ще те изпратя,  за да не ти се случи още нещо. Само ми кажи до къде трябва да те изпратя.

- До Хотел Бусан.

- Сериозно ли???

*********************
Здравейте хора. Съжалявам, че не съм пускала нова глава от доста време,  но сега ще наваксам.
Извинете ме,  ако има някакви грешки и дано да ви харесва историята ми.