Наочаквана съдба

2 част

След толкова много път най-сетне пристигнахме в Корея. Бяхме в Бусан.
После си взехме такси до хотела,който си бяхме резервирали. Двете с Аля ходехме на уроци и знаехме перфектен корейски. Така че ни беше много лесно да говорим с таксиджията. Трябваше да отседнем в хотела, докато не си намерим апартамент.

От Г.Т. на Аля
Офффф най-накрая пристигнахме.
Нямам търпение да се настаним.
Взехме такси и то ни закара пред един голям и красив хотел.Беше много по-хубав,отколкото на снимките.

В хотела
От Г.Т. на Теса
Влязохме вътре и отидохме при рецепционистката.

Т: Добър ден! Резервирали сме стая от името на Теса Георгиева.

Р- за рецепционистка

Р: Да ето ви. Вие сте на 8 етаж,стая 806.- каза тя с усмивка.
Т: Благодаря ви, приятен ден!- казах и, като и се усмихнах.

Взехме си багажа и се качихме в асансьора. На 8 етаж беше много тихо.
СУУУУПЕЕЕЕР!!!!- казах си аз наум.
Влязохме в стаята и беше много хубава. Имаше даже и малка кухня.

Т: Аля виж има даже и кухля!
А: За какво ти е тази кухня???
Ти и едни бъркани яйца неможеш да направиш.- каза тя с мазна усмивка.
Ядосах се и започнах да я гоня из апартамента, а тя пищеше с цяло гърло.

След около 5 минути спрях да гоня Аля и двете на хвърлихме на леглото и започнахме да се смеем.
Нахилихме се хубаво и се оспокойхме.

Т: Е? Какво ще правим сега?
А: Еми в Бусан сме, нека да излезем да се разходим.
Т: Ок!

Станахме и започнахме да се оправяме.
Навън беше доста топло и си облякох къси дънкови панталони и бяла тениска. Вързах си косата и си сложих шапка с козирка.
Аля беше облякла черна тениска и бели дънкови панталони. Тя също си върза косата и си сложи шапка.
Бяхме готови и излизахме от стаята, когато се сетих, че съм взела фотоапарат.
Взех го и излязохме от стаята и от хотела.

*********

Здравейте. Та това е втората част.
Извинявам се, ако има някакви грешки.
Скоро ще е готова и 3 част.