Само моя

Той

Събудих се от дразнещия звук на алармата ми.
Да!
Училище!!!
Притова ново!
Ужас!
Пълен ужас!
Станах и направих сутрешните процедури и слязох да закусвам.Ем, не бях много гладна, затова си взех само една ябълка и тръгнах за училище.Майка ми ми беше показала къде е училището ми и то се оказа близко.И въпреки това когато влязох в училище коридорите бяха празни, което означаваше че съм закъсняла.Супер първи ден ми е и вече закъснявах.Потърсих чистачките, но тях ги нямаше.Започнах да се оглеждам.Тръгнах по един коридор, чрез който смятах че ще намеря стая 204.
Докато вървях изведнъж се блъснах в нещо, по скоро някой.Паднах на земята.
-Много съжалявам!Добре ли си?- попита ме той.Очевидно и той беше закъснял за час.
- Да добре съм!- уверих го като се отдръпнах
-Междудругото аз съм Джак.
-Зоуи.
-Нова ли си?
Да!Как позна?
-Не съм те виждал в училище.
-Аха.А случайно да знаеш къде се намира стая 204?
-Да, тя се намира точно до моята.
-Значи си деветокласничка!Е, аз съм по-голям!
- Кой клас си?
-11 клас.
Джак ме заведе до стаята ми.
-Ще се виждаме нали.
Кимнах.Това е Джак:

След което натиснах бравата на вратата и влязох в стаята.
-А, госпожице Бейкър.Ето ви и вас!- каза учителя-Ученици това е новата ни ученичка Зоуи Бейкър.Всички ученици бяха вперили погледи в мене.Заогледах се за място на което да седна.Имаше едно свободно място до едно момиче.Отидох и седнах до нея.Учителя започна да ни преподава урок по математика.
-Хей, аз съм Бела.
- Зоуи, приятно ми е.
-И на мен!-Бела ми се усмихна топло
Това е тя:

Ще ви спестя разговора за скучните часове.С Бела вече излизахме от училище.
-Бела, искаш ли да дойдеш унас.Майка ми и баща ми ги няма.
- Ами добре.
-Супер!- гушнах я.
Докато вървяхме забелязах Джак да говори с няколко момчета.Приближих се към него. Едно от момчетата ме забеляза и ме изгледа въпросително.Направих му знак да си мълчи.
В следващия момент се надигнах на пръсти, понеже беше много по-висок от мен и му закрих очите.
- Познай кой е!- казах с преправен глас
- Амм...Зоуи?
- Еее...неможах да те излъжа!
Махнах си ръцете от него.Той се обърна и ми се усмихна
-Зоуи, това са Гавин, Джош,Сам и Кевин
-Приятно ми е, аз съм Зоуи
-Одоволстието е наше!-каза Сам
-Е, ние трябва да вървим.
-Чао момичета!-казаха всички едновременно
-Чао!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Здравейте хора!
Надявам се книгата да ви харесва!
Много ще се радвам ако вотвате и изразявате мнения в коментарите!❤️❤️❤️❤️
Обичам виии!❤️❤️😘😘😍