Само моя

Новината и пътуването

Събудих се от топлите лъчи на изгряващото слънце. Как не ми се става!!
Претърколих се станах от топлите завивки. Отидох в банята, измих се и си взех душ. Облякох си къса тениска ,до пъпа, къси дънкови гащи и сини маратонки на NIKE. Вързах си косата на конска опашка и си сложих черна шапка NIKE. Слязох долу на закуска. Естествено, мама и тате ги нямаше. Бяха оставили бележка, но съм твърде изморена, за да я чета. Сигурно е от поредния тип на:

Скъпа Зоуи няма да ни има днес/както и утре сигурно/.Имаш храна и пари.Грижи се за себе си.Ще се чуем!
Обичаме те.
Твои родители❤️

Ммм..даммм...
И така. Направих си палачинки с "Нутела". След като бях готова се качих да си взема раницата. Часът беше 7:30 и трябваше да тръгвам, защото живея малко надалеч от даскалото.
                                                            *********
Влязох в класната стая и си седнах на чина.В този момент учителката по български език влезе и всичките гласове,които се чуваха стаята, замряха.
Тя започна да ни предава новия урок.Общо взето часовете минаха много скучно.Когато би и последния звънец си взех раницата и се запътих към нас.Прибрах се и си захвърлих раницата в ъгъла.Знам че имам много за учене, ама не ми се занимава сега.Ще си науча довечера.Олее, забравих да спомена, че си имам и куче хъски, бебе.Името и е Кяра.Да, вече разбрахте че е момиче.Извиках Кяра за да и дам да яде.Тя доприпка при мен и заподскача в краката ми.Сипах и и прибрах плика.Гледах я известно време, когато телефона ми извибрира.Някой ми беше писал.Погледнах съобщението.Бешен от майка ми.

Мила,след един час ще си дойдем.Имаме новина за теб.Сега имаме малко работа, но ще се видим след час.
Мама

Единственият въпрос, който ми се въртеше в главата беше
"Каква е тази новина"?????
Дали щяха да ми кажат, че ще си идват по често или вече напълно ще си живея сама?Дано новината да е положителна.А може и тате да си е купил нова кола, или къща, или нещо друго.Звънецът на вратата прекъсна мислите ми.Кога???Очевидно съм мислила върху този въпрос доста време.

Отидох да отворя вратата.
-Мамооо!!!Татеее!!!-извиках щом ги видях и се хвърлих в прегръдките и на двамата.
-Зоуи, мила, липсваше ни!- и те ме гушнаха
Те влязоха и аз започнах да ги разпитвам.
-Как беше на работа?В отпуска ли сте или утре пак ще си ходите?...
-Зоуи, много въпроси задаваш!- скастри ме тате
-Развълнувана съм!А каква е тази новина която имате да ми казвате.
Мама въздъхна и проговори:
-Ами, скъпа, баща ти получи нова работа.
-Но това е страхотно!Къде?
-В Ел Ей.
-Това е в друг щат!-зачудих се
-Да и ще се наложи да отидем там.
-Ами добре.За колко-за седмица, за месец?
-Мила, ние ще живеем там.Имаме срок да се изнесем до други ден.
-Какво???- е това вече беше просто "супер"-Как така?
-Знам, че си свикнала тук приятели, живот, но знам че и там ще свикнеш.
-Дано да сте прави!Нямам намерение да се изнасям!
След тези думи се обърнах и се качих в стаята си,заключвайки се.
Вече ми дойде до гуша.От толкова емоций съм заспала.
*******
Събудих се от мириса на  пържени филийки.Погледнах часа и беше 9:25.
Паникьосах се.Закъснявам.Погледнах телефона си и се успокоих.То било събота.
Слязох долу на закуска.Мама беше направила пържени филийки с Nutella.❤️
-Добро утро!-смотолевих
-Добро утро и на теб, сънливке.
Седнах на масата и започнах да ям.Когато се наядох понечих да стана и да се кача горе, но гласа на майка ми ме спря.
-Зоуи, трябва да си оправиш багажа, утре заминаваме.
Изпуфтях и изрекох нещо подобно на " Добре" и се качих горе.