The Last Neon Rose

2.Том, барабанистчето от Лайпцих

Чашата с горещо кафе беше полу празна, или полу пълна, както някои биха казали. Навън валеше, а в стаята, която Евелин делеше само с мислите и двата си кактуса, се носеха примесените аромати на кафе и задушаващ никотин. Съботното спокойствие, за което тя жадуваше, най-накрая беше дошло.
Но всичко бе твърде хубаво, че да е истина.
Силни крясъци се чуваха от коридора на блока, а тя самата чу немска реч два пъти. Стана от пода (сякаш нямаше къде да седне) и отвори вратата, при което се откри гледката на петимата трабъл-мейкъри от вчера, и високо момче с тениска на Рамщайн, непознато на Евелин. Джон и Алисън се кикотеха на момчето, чийто английски беше трагичен, а Себ се опитваше да му обясни къде е стаята му. Найджъл носеше куфар, вероятно на чужденеца, и се червеше всеки път щом погледите им се срещнеха, докато пред всички останали Талия разлистваше речник и недоволно клатеше глава.
Високото момче се опита да каже нещо от сорта на "Не разбирам!", но както вече знаем, английският не му върви, така че репликата прозвуча така:"Не рхахзбихраам!". Е, добре де, акцентът беше зле, не езика, но Евелин бързо излезе от стаята, след като се усети какъв е произхода на момчето.

-Я виж, Евелин! Хей, можеш ли да ни помогнеш с този? Май е германец или нещо такова...- каза Талия бодро след като я видя.
- Да, какво иска той -, отвърна Евелин и стрелна убийствен поглед към дразнещата Алисън.
- Иска да намери стаята си, но не разбираме какво казва.
- Само момент ми дай...
Евелин се приближи към чужденеца и протегна ръка за здрависване.

-Ich bin Ewelin. Du sprichst Deutsch, oder?- той се здрависа с нея, усмихвайки се много широко.
-Ja, ich bin Tom. Du bist aber das erstes Mädchen hier, das Deutsch spricht. Kannst du mir helfen?
(Превод: Аз съм Евелин. Ти говориш немски, нали?
                  Да, аз съм Том. Ти си първото момиче тук, което говори немски. Можеш ли да ми помогнеш?)
-Na ja, ich hab' gehört, dass du dein Zimmer suchst. (Да, мога. Чух, че търсиш стаята си.) -, тя хвърли окуражителен поглед към Талия.- Welches Zimmer ist es, aber?(Но коя е стаята?)
-Zimmer 129, weißt du wo es ist? (Стая 129, знаеш ли къде е?)
-Ja, du sollst bis zum Ende des Flurs gehen, dann links und da ist es. Außerdem mein Zimmer ist Nummer 103, du kannst zu mir kommen wenn du Hilfe brauchst. (Да, трябва да отидеш до края на коридора, после наляво и си там. Също така, моята стая е номер 103, можеш да дойдеш при мен когато имаш нужда от помощ.)
-Vielen Dank, Ewelin! Bis bald! (Много благодаря, Евелин! До скоро!)
-Bis bald!(До скоро!)
Том взе куфара си от Найджъл, каза едно бързо "Bye!" и си отиде към стаята.
  Петимцата вандали бяха безмълвни. Първи проговори Себ:
-Браво бе! Това не го очаквах, честно. Браво!
Евелин се усмихна и се запъти обратно към стаята си, а Талия я потупа по гърба с разминаването им.
-Благодаря, Евелин - каза тя.
-Пак заповядай.

Следобедът се проточи в слушане на музика, гледане на "Corpse Bride" и поредни три цигари.
Том дойде веднъж и си говориха за музика, как той искал да има група, как тя също си мечтаела за това. Как той свири на барабани, научили са го в Лайпцих и е живял там 18 години преди да дойде в Америка. И как Евелин пее, и от Чикаго е дошла в Ню Джърси.
Разбирайки, че Том е гей, тя си изясни малко защо Найджъл така се червеше около него. Също така му помогна с научаването на английско "р" и как да произнася по-сложните думи.
Очертаваше се интересна учебна година...

Author's Note
Съжалявам за немския, така мш дойде отвътре... надявам се да е интересно, самокритичността ми надделя по едно време и исках да трия историята, но както и да е...