Lovely: Kristian💜Darina{ВРЕМEННО СПРЯНА}

Глава 3

Сутринта към 10:30, те пак се бяха отговорили да излязът, но Дара отказа защото била заета... Всеки ден излизаха... Това което бе казал Крис, наистина беше вярно. Сърцата им казаха "да", а времето показа, че това ще продължи... Но не за дълго

В сряда както винаги се разбраха да излязат и вечерта... Този път се бяха разбрали да се срещнат на едно кафене...

-Дара... Искам да поговорим-каза той студено.

-Какво има, Крис? - попита тя учудено.

-Имам само един въпрос... Защо? Защо, защо защо? Мислех.. Мислех си, че ме обичаш...

-Но...но...за какво говориш?

-И питаш?! - каза Крис ядосан. - Видях те... С онова момче...Хванати за ръце, в парка... Тази сутрин... За това ми каза, че си заета нали?!

Дара се разплака и сведе глава... - Аз... Аз.. Аз не исках, просто.

- Не ми се обяснявай...просто...сигурно... не си за мен. Обичах те, ОБИЧАМ ТЕ И СЕГА! Но... Ме нарани...

-Хъъ... - тя се ядоса, но продължи... - Кажи ми к'во не чу?! Опитах се да ти се обесня...но явно... Ти не искаш да ме чуеш... Ъх, просто...-продължи тя вече оспокоено- Аз... Извинявай... Аз, аз просто не... Стана случайно... Имам предвид, че... Просто... Зарежи, няма да ти се обяснявам!

Дара се ядоса и разтои много, обърна се и тръгна да се прибира... Но Крис я хвана за ръката и я попита:

-Преди да си тръгнеш искам да те питам и още нещо... -каза той студено- Нищо ли не значеха...онези снимки, емоции, прегръдки, ц... Целувки?! Нищо ли не значеха?!

-Значеха... И продължават да зачат и... Искам да ти кажа само едно... Обичам те и винаги ще те обичам.

Крис ѝ пусна ръката и сведе глава разочарован... След като тя си тръгна, сви юмруци и се запъти към дома си... Той влезе, тряскайки входната врата и вратата на стаята си, и започна да хвърля възглавници, да крещи... После се успокои и промълви:

-Обичам я...не мога без нея...

Дара се прибра заплакана, наранена, ядосана... Но и тя разбираше и своята грешка. Тя го направи защото... Защото искаше малко разнообразие,но след това тя намери грешката си.... Тя дълго мислеше и реши да звънне на Крис...

Крис видя кой му звъни и се по колеба дали да ѝ вдигне... След което...

-Ало? - казва той със сериозен глас.

-Ало? Крис??? - отговаря Дара с треперещ глас.

-Да, Дара? Ако ще ми казваш нещо, просто го кажи! - каза Крис, вече раздразнен.

-моля те... Моля те прости ми, а-аз не знам защо го направих, аз-аз... Извинявай, не исках, преди малко ти се ядосах, макар, че в този случай ти трябва да си ми ядосан и сърдит... Чудя се защо въобще ми дигна?

-Защото... - тръгва той с ядосана нота в гласа си- хъм... Защото макар и да ти се сърдя, аз те.. Те ОБИЧАМ! - каза той вече успокоен- Аз, аз колкото и да съм ти обиден, пак ще те обичам... И не мога без теб... Това е истината.

-И аз те обичам... С цялото си сърце, но..... Какво ме беше присхаванало, не знам за миг... Изключих, аз-аз не знам... Просто...

-Просто нека се видим сега! След десет минути в парка, където беше първата ни среща. - прекъсна я Крис.

-Д- добре... - и и двамата затвориха телефоните си...

След десет минути те бяха на отговореното място. Дара бе свела глава, а Крис не спираше да я гледа в нея...

ТААААМ...Хорицаааа знам, че стана малко блуткава работата...., много се извинявам просто искаш да стане малко *драматично*, но после пак да се съберат..... Да също и главата е доста картичка... А бе като цяло не съм доволна от тази глава... Но ооо все пак се надявам да ви хареса...
*Съжалявам за закъснението, но не ми идва музата напоследък*