Lovely: Kristian💜Darina{ВРЕМEННО СПРЯНА}

Глава 4

... Крис я прегърна и ѝ каза:

-Не дей.... Не... Не се натъжавай, не го мисли, извинявай, че ти се развиках...аз...

-Ти не си виновен за да се извиняваш... Аз съм виновна, аз съм.... Едно момиче, което на което не можеш да имаш доверие.

-НЕ! Ти не си такава... Защо се обвиняваш? - Крис се бе раздразнил от казаното.-Аз те познавам добре и знам, че си много кристична към себе си, но не си права... Та ти си идеалното момиче, което всяко момче би те искало... И аз съм късметлията в този случай... - каза той като се успокои и се усмихна чаровна с крайчица на устата.

-По-точно ти си най-идеалното и не повторимо момче, което всяко момиче би искало... - и двамата започнаха да се смеят.

Прегърнаха се, стояха така може би близо петнадесет минути. После Дара надигна глава и каза:

-Обичам те...

-И аз... Обичам те сега и завинаги.

Те се спогледаха и той я целуна...Дара затвори очи. След това те се отдръпнаха един от друг...

-ДАРА?! Имам чудесна идея... Искаш ли да отидем у нас??? -предложи Крис ухилен до ушите...

-Ти добре ли си?! - отвърна тя леко подхилквайки се... - и какво в 12 вечерта да се натреса у вас, когато майка ти, баща ти, сестра ти и брат ти спят?! Изгубил си си ума... И като се събудят сутринта, какво ще си кажат?

Усмивката на Крис веднага изчезна от лицето му...
- нашите не са вкъщи, само ние тримата се... Моля те деееееее.

-Ох, Крис.... Невъзможен си, ама НАПРАВО НЕВЪЗМОЖЕН! - казва тя, леко подхилквайки се.

Те се за пътиха към къщата на Костови. Крис отключи и отвори бавно вратата... Тогава той се усети, обърна се и попита...

-На теб дават ли ти? - попита той притеснен

-Естествено. Иначе нямаше да се съглася... Само трябва да се прибера до пет... Подхилване се Дара.
Крис я изгледа с упулени очи - Шегувам се....

-Ох, боже... Да ти имам и чувството за хумор... - казва той като врътна поглед.- 'Айде влизай.

Те тихо влизат и отиват в стаята му. Крис светка лампата и сяда на стола до бюрото му. Той прави знак с ръка, момичето да седне в скута му. Момчето включи лаптопа си и пусна тиха музика, за да не събудят брат му и сестра му. Девойката я спря.
-Искам ти да ми попееш. Моля теееееееее.

-Какво да ти изпея?

-Не знам... Нещо на руски, примерно...

-Слушай дождь, слушай ветер
Слушай каждый шаг мой
Расскажи, всем на свете
Что моя ты, а я твой
Слушай дождь, слушай ветер
Слушай сердце моё
Расскажи, всем на свете
Что мы вдвоем -запя той тихо... И я погледна.-Това става ли? - пита той, като повдига леко и несигурно, лявата си вежда.

Дара се усмихва и кима в знак на съгласие- Може ли да ми го преведеш?

Крис се зачуди за малко, за да намери най-точните думи.

-Слушай дъжда, слушай вятъра, слушай всяка моя стъпка. Кажи на всички хора по света, че ти си моя, а аз съм твой. Слушай дъжда, слушай вятъра, послушай сърцето си. Разкажи на всички хора по света... Че сме двама.

-Красив текст, красива песен и още по-красив певец. Това ли е онази песен за която ми говореше? От онзи конкурс?...

-Ъъъъм...да.-каза момчето като се усмихна с крайчица на устата, опитвайки се да не е изчерви от казаното.

-Може ли да ми я изпееш цялата?
...
Съжалявам, че тази глава е тоооооооооолкова картичка.Но за да ви се реванширам, ще ви кажа какво ще има в следващата глава:
Очаквайте вече да пренесем в днешно време.
Ще има много забавни, тъжни, мили и не на последно място- романтични моменти с нашите герои💜