Гледна точка Яна
Вървях по черния път, запътена към нищото.Бавно и безвъзвратно навлизах в света на хаоса.Разминавах се единствено със сенки.Призраците от миналото изскачаха пред очите ми.Вече сама се плашех от себе си.Еднственият начин да се преборя с тези изгубени души е, като спася една от тях.Затова сега крача по стария път попил сълзите им, водещ до изправителното училище "Втори шанс".Какво клише само!Леля ми- Елиза Лишууд е директорката и тя ме уреди с работата.Не е мечтаната работа, за която да се радвате, че имате връзки.Но определено имах нужда от нея, за да прогоня едни стари демони.Щях да отседна в къщата на леля ми, за което съм ѝ благодарна.След смъртта на родителите ми тя бе достатъчно добра да ми подсигури опора, за да си стъпя на краката.Мъртвите родители са поредното клише в моя живот!Като се замисля целият ми живот е клише - момиче с мрачни мисли за призраци от миналото с мъртви родители и любяща леля!Но това е реалността - моята реалност!А работата ми е наистина интересна!Ще трябва да играя ролята на нещо като психиатър на едно момче.Единственото, което знам е, че е доста тежък случай и вече няколко специалисти са се отказали.Затова леля ме викна мен, за един по- различен подход.Въпреки че съм начинаеща и още нямам натрупан опит, тя смята, че ще се справя, в което няма логика.Защо аз, начинаещата, да съм по-добра от специалистите?Живота е пълен с хубави изненади, но не вярвам това да е една от тях.
На няколко метра пред мен се издигаше стара, запазена на вид сграда с черна, метална ограда, обграждаща нея и градинката отзад.Портите бяха затворени, докато се приближавах забелязах решетки на някои от прозорците.Отъпкана кална пътечка водеше до входната врата, около пътечката имаше буйна отдавна некосена трева.Сиви облаци се бяха скупчили над сградата като защитен купол.Стигнах до входната врата и влязох в сградата.
Това е още една нова история от мен!Малко по-зловеща от останалите!Надявам се все пак да има и други като мен любители на зловещото!Ако ви харесва коментирайте и гласувайте!Обичкам вии
YOU ARE READING
Would you love a monsterman?!
FanfictionДве изгубени души....една зловеща усмивка...душата готова да продължи....любовта, по-зловеща от кървави сълзи...две черни сърца...борещи се за лъч светлина...