Would you love a monsterman?!

#2

Обстановката вътре бе стерилна, както се очакваше.Всичко бе в бяло, стените бяха напоени с отчаяние.Имаше два коридора и стълбище, издигащо се пред мен.Всичко бе прекалено чисто сякаш не бе стъпвал човешки крак в помещението.Имах инструкции къде се намира кабинета на леля и смело се отправих нагоре по стълбището.След като стигнах и втория етаж, едно малко момченце на около 10 години,( по моя преценка), се блъсна в мен.Аз изпуснах сака си, а дяволчето се просна на студения под.Неразбиращия му поглед се сблъска с моя.Очите му бяха превзети от чувство на несигурност.Кафявите ми очи огледаха крехката фигура.Опитаха се да му вдъхнат доверие.
- Добре ли си?-попитах с мек глас, подавайки ръка на момченцето.
То се изправи само, пренебрегвайки протегнатата ми ръка и заби погледа си в кафявите ми очи, предавайки ми чувството си на страх.Крехкото създание бавно ме заобиколи и се спусна надолу по стълбите.Чувство на безпокойство се промъкна в обърканите ми мисли.
Стигнах кабинета на леля без повече инциденти.Почуках на вратата и изчаках поканата да вляза.Чух отчетливия глас на леля и си поех въздух, след което бавно, но сигурно отворих вратата, разкривайки образа на скъпата ми леля.
- Заповядай, миличка, седни!-каза тя с нейната искрена, слънчева усмивка, която ме пренасяше в далечните минали лета прекарани в окъпаната й от слънцето къща.Тя връщаше лятото при мен.
Аз седнах на стола срещу нея и се загледах в чертите на лицето й.Виждах бръчиците, които времето й бе подарило. Но зеленикаво-кафявите й очи още искряха с пламъка на живота.Знаех, че ще живее дълго, още откакто бях малка и невинна.Виждах блясъка в тези очи и вече знаех, че съм в безопасност.Тя бе отдала вниманието и грижите си на тези изгубени души.Рядко споменаваше децата, но когато заговореше за някое от тях, тя не говореше като за престъпник, както повечето хора.Не, тя говореше с любов за тях.Твърдеше, че са загубили светлината в края на тунела и, че тя ще им я върне.Толкова силно вярваше в каузата си, че за част от секундата аз виждах света през нейните очи и вярвах толкова силно, колкото нея.
- Време е да ти разкажа малко повече за момчето, на което ще помогнеш!-каза тя, благата усмивка не слизаше от лицето й.

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘