It's like I did not

Днес

На 17 години съм казвам се Тереза. И това е като цяло............ Аааааааа да забравих да спомена че се друсам но нашите не знаят, но не им е и нужно.
-Терииииии. - извика майка ми
-Сега ставам де. - промърморих и станах. - Къде е татко? - попитах заварвайки майка си да прави закуска.
-Отиде до автомагазина за да огледа новото Ауди, което искаш.
-Шегуваш се с мен! - вцепених се аз.
-Не наистина следобед колата ще е пред вкъщи.
-Иеееееееее благодаря.
-Не на мен. - Окей щом нашите са решили да ми вземат нещо което искам трябва да има уловка и на момента трябва да разбера каква е тя.
-Къде е уловката? - Питам аз разгневено.
-Няма уловка.
-Мамо не пред мен театъра казвай каква е уловката?
-Трябва да останеш 2месеца с Мейсън.
-Моля?! Вие нормални ли сте? Защо? - изстрелях всичко това на един дъх. Впрочем Мейсън е едно момче, което ме тормозеше докато бяхме по - малки не съм го виждала от пет години.
-Не смей да ми говориш така и първо оставяме те с него, защото както знаеш с родителите му сме съдружници и заминаваме на комференция за толкова време и второ защото....... - беше грубо прекъсната от моя ми остави. 😁😁😁
-Няма второ можеше да ме изпратиш при Тайлър в Cuxhaven. (не знам как се чете това.)
-Именно това щях да ти кажа няма билети а ние заминавяме след двя дни з товаа .

Седя в стаята си и гледам филми на лаптопа си.А между другото Тайлър е по-големият ми брат той е изпратен там да следва.Изведнъж на вратата на стаята ми се почука.
-Хей мъник ще отидеш ли до къщата на семейство Диас.
-Таткоооооо нужно ли е ? И без това ще ме заклещите в една къща със сина им.
-Без претенций иначе Аудито ти ще бъде подарък за Мейсън.
-Оххх добре но нали този уруд няма да е там.😥
-Нр говори така за Мейс и си дойде преди седмица не е ли идвал на училище ?-и това беше финалния и печеливш удар за татко тъй като аз сутрин аз излизам рано и от две седмици не съм се вясвала в даскало.
-Ами явно не сме се засичали.
-Ясно отивай все пак.
-Офф добре дай ми ключовете за новата ми кола и отивам.-той ми ги даде и аз потеглих

Вече съм пред къщата на родителите на Мейсън Унищожителят.Всъщност родителите му са много мили за разлика от него.Звъннах на звънеца в очаквяне на отговор ала никой реших да влязя и да оставя каквото там трябваше.
-Териии!-чух злобен глас зад мен . Реших да се обърна .Най-голямата грешка ако си в леговището на дявола.Обърнах се и кой да видя дами и господа Мейсън Диас в цялата си прелест блякс. Той тъкмо беше излял цяла кофа с фалшива кръв върху мен .
- Wtf все още си същия тъпак.
-Чакай малко ти не си моята малка , плоска ,срамежлива и глупава Тереза Даниелс.
-Позна аз съм Рапунцел Прелестникова и сега си тръгвам.
-Уоу не мога да повярвам че си станала толкова красива погледни този задник ами гърдите ти аууу бих те изчукал още тук и сега.
-Я да млъкваш Диаз.-извъртях очи и го бутнах .
Тръгнах и след около половин час бях пред къщата на моя най добър приятел.Това е моя дилър.
-Ей Джак кво става?
-Ами нищо с теб.
-Охх оставят ме с най големият ми враг за цели 2 месеца.Как ще оживея.
-Ако трябва викай ме ще помагам.
-Хах мерси но не и не съм дошла за това.
-Ами за какво?
-Не ми се прави на интересен знаеш защо съм тук.
-Колко и от кое?
-2 марихуана 10 анфети.
-Докараха ми и хиалурон искаш ли?
-Хайде дай и от него.
-Ето!
-Благодаря чао.
Тръгнах.