Денят.

3 0 0
                                    

Днес станах от леглото намирайки една бележка на нощното си шкафче.На нея пишеше.
"Мила ние тръгнахме рано за това не можахме да се сбогуваме Мейсън ще дойде към три не го чакай ако искаш излез той има собствен ключ и брат ти ще си дойде след три дни Обичаме те мама и татко."
Погледнах часовника и той показваше 10:57 тъй като утре завършвам а училището днес ще е от 12:09 до14:35.Извърших сутрешните си процедури и слязох да видя какво да закусвам.Огледах хладилника от горе до долу, но нищо не ми хареса затова извадих една цигара от джоба си.Запалих я и след 15 минути вече не бях гладна но за сметка на това се хилех като ненормална.

Стана време да ходя на мъчилище .

Пристигнах.Тъкмо отворих шкафчето си и някой ми се метна на вратът и все още под въздействието на тревата моето тяло се строполи на земята ,което предизвика силен смях от моя страна и изпаднах в безсъзнание но преди да припадна видях Мейсън Кура да седи над мен.

Събудих се в някаква бяла стая за миг си помислих че съм в рая на анфетамините  и се ухилих като идиот.Пред мен пъкна един нисък трътлест и плешив мъж.
-Оу госпожице вие се съвзехте.
-Да но какво стана.
-Ами един ваш приятел се е пошегувал с вас и ви е скочил на гърбът таа вие сте изпаднала в безсъзнание.
-Ясно!
-А и има един човек който иска да ви види .Гаджето ви предполагам?
-Как се казва?
-Джак Питърсън.
-Пуснете го.

-Ей май някой е ходил на училище леко пренапушен а?
-Не онзи идиот реши да ме избазика неочаквано.
-Ще го убия казвай къде живее .
-Стига де нали не ме е убил.
-Но ако беше какво?
-Амиии ще живееш и без мен .
-Не може така никой не наранява моите приятели без да му се върне двойно.
-Добре а сега ше излезеш ли за да поспя.
-Да.  Sweet Dreams.
- Мерси.
Излъгах го само и само за да излезе.Никога не съм виждала Джак толкова ядосан.Всякаш всеки момент щеше дя скочи и да обезглави Диаз педала ако беше тук.

*СЛЕД ТРИ ЧАСА*
Вече съм си вкъщи така че всичко е розово в моя свят.
На вратата на стаята ми се почука
-Влез
-Е днес те тикнах в болница така ще е докато не легнеш с мен .-отсече той
-Не си преписвай всички заслуги самовлюбен шибан задник такъв бях под въздействието на МАРИХУАНА!-последното буквялно му го изкрещях в лицето а той около пет минути ме гледаше всякаш съм токунщо паднало извънземно.
-Т ти се друсаш?-започна да заеква
-Да проблем?
-Не. Просто нямам думи .Къде замина старата малка Тереза срамежлива чиста и оплашена.
-Умря в момента в ,който ти започна да я третираш .
-Доубрее започваш да ме плашиш а и кое беше онова момче в болницата някое гадже ли?
-Не дилъра ми! Защо?
-Просто питам .А как се казва?
-Пипи Дългото Чорапче.
-Хайде кажи де.
-Какво те засяга зядник такъв.Излез от стаята ми веднага.

It's like I did notDonde viven las historias. Descúbrelo ahora