Лунните лъчи ме пробудиха от унеса ми. Бях пред училищната сграда оглеждайки се за опасност. След минута обмисляне на ситуацията реших да вляза вътре.
Училището на пръв поглед изглеждаше пусто. Фоайето - празно. Коридорите - безлюдни. Единственото нещо помогнало ми да се ориентирам беше Луната. Светлина влизаше през прозорците и озаряваше кърваво червената повърхност на училищните шкафчета.
Светлината в края на тунела - така наречената "стаичка на чистача" беше моята цел. Запътих се с уверена крачка към стаята.
"Странно" - помислих си - "Няма никой по коридорите, а пък в тази стая са светнати лампите."Когато влязох мислех, че ще припадна. Първо видях Клоуи, а до нея седеше тъмна фигура. Тази фигура се упитваше да я целуне ,което беше много странно, защото Клоуи е много срамежлива. Когато се приближих до тях ,фигурата ставаше все по-позната, но тогава се събудих и не разбрах кой беше това.Тогава си рекох:
-Било е само кошмар.
Или хубав сън.Не можах да преценя.
