Ребека

Новината

   - Бекиииии! - викаше Майк.
  Цялото ми семейство беше в хола.
Мама и татко се бяха настанили на удобните кожени дивани от Италия, а Майк се бе настанил във фотьойла подарък от баба за 15-тия юбилей на родителите ми.
   Учудих се какво става. Бях леко разтревожена. Тогава мама почна да говори.
   -Майк, Ребека с баща ви решихме да се преместим в Ню Йорк. Той е по-голям град от Сан Франциско, което значи, че ще получава ме повече пари и така ще можем да ви купува ме по-хубави дрехи и да ви издържа ме, така че и за нас да останат пари да си купим разни неща.
"Разни неща..." - помислих си - "Ако крият нещо от нас времето да го кажат е сега."
   Естествено аз не реагирах добре.
Казах им:
-Тук е целият ми живот.Не мога да зарежа всичко ,само и само вие да си  купите разни неща.Естествено последното го казах на ум ,така че никой друг освен мен да него чуе.
Тук е Клоуи ,най-добрата ми приятелка ,Марк. Дори Кейт, Лиса и Аманда - най-големите кифли в нашето училище ще ми липсват с техните подигравки и клевети.Не мога просто така да замина за Ню Йорк.
   -Искам да остана тук.Вече съм  почти на 17 години и мога да се грижа сама за себе си.
    -Незнам дали е добра идея.- каза мама.
   -Как ще се издържаш и храниш?-попита мама.
   -Ще си намеря работа.Мога да работя в някоя бутка или като сервитьорка в някой ресторант- казах аз.
   -Какво ще кажеш Франк?-попита мама.
   -Дали е добра идея?-попита мама отново.
   -Ами ,както каза Ребека, тя вече е почти на 17 години и предполагам, че може.
   -Благодаря ,татко -казах аз.
  Като каза това татко, Майк почна да реве с глас , а на мама и се насалзиха очите и почти беше готова да ревне като Майк.Аз се опитах да ги успокоя ,но беше невъзможно.И на мен ми стана тъжно ,но нямах избор. Трябваше да остана ,заради Клоуи и Марк.
   Като гледах цялото си семейство тъжно и на мен ми се доплачваше, но се опитах да него показвам.
   Най-накрая успокоихме мама и Майк. Тогава мама ми каза:
    -Добре. Можеш да останеш ,ако ми обещаеш да ми звъниш три пъти на ден и вечерта да се виждаме по Viber или Skype.Едно от двете.
    -Обещавам.
  Тръгваме след две седмици.
    "Супер"!-казах си аз на ум.😀😊🤗