Влюбена в брат ми [Временно Спряна]

Глава 9

Тъкмо да ме целуне майка му и баща ми слизаха на долу направихме се, че се бием за шоколада, а те се засмяха и казаха да не се караме за такива глупости. И честни казано днес беше скучен ден. Легнахме да спим.

               На сутринта

Аз се събудих. Станах и видях любовта на живота ми, утре с него трябва да се разделим! Ще ме боли но това е положението.

Той се събуди. Станахме, наядохме се и седнахме на дивана гущайки се и гледайки филм.

На вратата се звънна.(кой може да е😏)

-Стой тук любов, аз ще отворя!-каза ми той и отиде до вратата.

-Мич!-извика той. Какво?

        Гл.т. на Шон

Когато отворих на вратата беше Мичи, бившото ми гадже.

-Мич!-извиках.

-Хич, не ми се прави знам, че си имаш друго гадже!

-Съобщението пратило ли ти се е?-питах я.

-Не, ъъ какво съобщение? Аз снимка видях.

-Съобщението на което пишеше, че късаме!-отговорих и аз.

-Щом не си мой няма да си на никой!-каза тя и ме хвана за ръката.

        Гл.на Маги

Аз чух разговора им. И когато Мичи каза на Шон, че щом не е нейн няма да е на никой, аз се стреснах и излязох на вън. Една кола идваше, Мич щеше да бутне Шон на пътя за да го блъсне колата. Аз бързо го избутах. Мичи си затвори очите и бутна мен на пътя вместо Шон. Аз така реших, че ще е правилно. Не можах да стана толкова бързо и колата ме блъсна.

                 Гл.т. на Шон

Маги дойде и ме бутна на тротоара за да може да избягам но преди да избяга и тя Мичи я блъсна. Тя не се изправи на време и колата я блъсна. Исках да я спася но Мичи ме държеше:

-Какво направи?-развиках и се а тя си тръгна щастлива!

Аз бързо звъннах на 112 и те дойдоха взеха я, а аз плачех.

Съобщих на майка ми и баща ѝ. А те тревожно отидоха в болницата при нея. Лекарите съобщиха, че тя е в кома. Аз пях като парализиран.

-Синко ние се прибираме, идваш ли с нас?-пита ме майка ми.

-Не аз ще постоя още малко с нея!-казах.

Влязох в стаята в която беше тя и ѝ казах:

-Събуди се любов! Моля те. Трябваш ми!-казах ѝ.

Прибрах се а майка ми ми каза:

-Мили отменяме сватбата за когато се събуди и свести Маги!

-Добре!-казах аз и се усмихнах.

       

               След 5 седмици

Минаха пет седмици два дни ни се обадиха, че можем да я изгубим и сега ни се обаждат, че може и да се свести скоро. В болницата сме.

-Докторе тя...-започнах но той ме прекъсна.

-Тя се свести.-каза той и се усмихна.-Елате да я видите.

-Имаме малко работа в други ден ще е свадбата ще я видим после сега ще тръгваме!-каза бащата на Маги.

-Маги добре ли си?-попитах и видях, че една сълза се стича по лицето ми.

-Къде съм?-попита тя и се огледа.

-В болницата си, Мичи те блъсна и една кола те згази!

-Спомням си.-каза тя и ръцете ѝ се свиха на юмрук, аз ги докоснах а те се отпуснаха. Целунах я по челото.

-Само там ли?-нацупи се тя.

А аз се засмях и я целунах по устните!
Тези меки и топли устни.

-Кога ще е свадбата?-попита тя притеснено.

-В други ден за жалост.

-Трябва да направим нещо. Да им кажем?

-Ами не знам...-казах аз ядосано. Тя стана и ме цуни по бузата.

Аз се усмихнах и я прегърнах. Тя отвърна.