Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#24

/Джимин/

Прочитайки това се сринах. Идеше ми наистина да заплача, а вече бях напълно сигурен, че Джънгкук го прави и реших да отида при него да го успокоя.
   След пет минути бях там. Звъннах и вратата се отвори от...Джънгкук.

Аз: Д-джънгкук?

Джънгкук: Не Дядо Коледа. Кой друг. Влизай.

Аз: Целия си червен и...много плашещ.

Джънгкук: Дявол те взел Джимине. Как да не съм. Мъжът ми лежи в болница, в опасност за смътна болест.

Аз: Добре само се успокой.

   От много плакане той най-сетне заспа. Наистина много тъгувах за Те, а за Джънгкук да не говорим. След време и аз заспах.
   Събудих се от звън на телефон. Беше на Джънгкук. Погледнах, а на екрана бе изписано д-р Ким Санг. Вдигнах.

Аз: Ало!?

Доктора: Ало. А Джънгкук. Приятелят Ви ще се оправи. Не се притеснявайте. В момента го оперират. Ще живее.

Аз: Моля!? Страхотна новина!! Благодаря Ви страшно много!!

Доктора: След около час можете да дойдете . Ще го изписваме, НО! Трябва и да Ви кажем нещо, но като дойдете.

Аз: Добре. Още веднъж благодаря. Довиждане.

  Побутнах Джънгкук да стане. След няколко такива опита просто го изритах.

Аз: Куки ставай! Техюнг го оперират. Ще живее. Можем след часдаотидем в болницата.

Джънгкук: Какво!? Сериозно!?

Аз: Да.

Джънгкук: От къде разбра?

Аз: Обадиха се по телефона ти, амати спешеи аз вдигнах.

Джънгкук: Това е супер!!! А сега какво ще правим?

Аз: Аз ще извикам Йонги и Хосок да го видят.

Джънгкук: Те знаят ли?

Аз: Ще им кажа.

   И така всички се събрахме и тръгнахме двайсет минути по-рано за болницата.