Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#42

/Джимин/
Огледах изоставеното място и леко изтръпнах при усета на алкохол, цигари и влага. Чувах само изпочупените малки пърченца стъкла, които трошах с обувките си, детски плач и кучешки лай. С всяка стъпка напред ми ставаше по - студено. Тръгнах по стълбите нагоре и намерих кутийка с цигари. Реших да си запаля една с кибрита от земята и застанах на прозореца. Не бях пушил от наистина много време.

/Техюнг/
Стигнахме сградата и влязохме веднага в нея. Не можеха да ни пуснат, защото не е било в указаното на таблицата в коридора време. Стиснах юмруци.

- Как така!? Искам да говоря с него веднага! Джимин трябва да е тук! - Джънгкук ме дръпна назад към себе си и ми прошепна.

- Явно не е тук. Щом нас не ни пускат, значи и него не са го пуснали. Ще търсим другаде.

Излязохме и отново му звъннах. Не вдигаше. Започнах да се нервя, да се притеснявам и не спрях да му звъня.

/Джимин/

Погледнах телефона си дали имам пропуснати обаждания. Когато видях в листа с последни повиквания, ми беше изписано името на Техюнг. Имах 13 пропуснати обаждания. Колебаех се дали да му звънна или да го игнорирам. Реших да му се обадя.

- Ало? Техюнг?

- Джимин?? Най - накрая. Къде си по дяволите?? Търсим те сигурно повече от час.

- Оу..не ме търсете повече.

------------------------------------------
Охххх тук съммм ето още една глава, съжалявам, че чак днес я качвам;-;