My Ex [Временно Спряна]

Chapter 4

Аз отидох в стаята ми и видях Лейла да плаче, прегърнах я и я попитах:

-Как се разделихте?

-Той ми каза, че има друга и тази друга е...

-Коя е тази друга, кажи ми Лейла!?!

-Честит 1-ви април-каза тя и се засмя, а Хари излезе от другата стая. Аз с отворена оста погледнах към календара и видях, че е 1-ви април.

-Ах, колко сте долнии!-извиках.
Те се засмяха, а аз с гръм и трясък си отидох.

Когато си отидох къщи Диего го нямаше. Реших да направя номер на Хари. Обадих му се и му казах да дойде у нас защото е спешно. Той дойде:

-Кажи какво е толкова спешно?

-Исках да призная чувствата си към теб Хари!

-За какво говориш?-попита.

-Влюбена съм в теб!-казах и се доближих прекалено близо до него, а после прошепнах:

-Честит 1-ви април!-казах и се засмях.

-Е не, това беше най-гадната шега!-извика.

-Спокойно просто шега за 1-ви април!

-Не мога да повярвам, ту-ку що си игра с чувствата ми Натали!-извика и си тръгна.

Звъннах на Диего:

-Къде си Диего?-попитах докато набираше, този човек ще вдигне ли?

-Ало.-отговори разгеле.

-Защо си тръгна?-попитах ядосано.

-Трябваше да взема нещо...

-Какво нещо?-попитах прекъсвайки го.

-Изненада!-каза той и затвори. Когато дойде му казах:

-Какво толкова искаше да взимаш?

-Ето това!-каза той и отвори една малка червена котийка, вътре имаше един красив син пръстен.- Ще бъдеш ли мое гадже?-каза той и ме целуна страстно.

-Не съм много сигурна...-казах но той ме прекъсна.

-Помисли си.-каза той и си тръгна.

Свих се и започнах да си мисля, защо най-добрият ми приятел ме харесва!? Не исках да става така. Не исках да се карам с Хари но ето, че се случи! След малко Диего ми звънна:

-Кажи.-казах.

-Честит 1-ви април!-каза и се разсмя!

-Ах ти малко...

-Е чао ще се чуем пак нали?-каза той прекъсвайки ме. Затвори телефона, а аз паднах на дивана.

-Боже, боже!-казах си и си направих палачинки. Взех нутелата и сладкото от ягоди и си взех трите палачинки. Едната я намазах с нутелата, а другата с ягодовото сладко. После си намазах и 3-тата с нутела изядох ги и отидох в стаята ми. Беше 21:30 неусетно съм заспала докато съм гледала телевизия.

На следващия ден

Станах. Направих всичко което трябваше и се облякох с едни къси гащи и потниче късо на което пише I like cat💗 излязох да се поразходя и на една пейка седеше Хари и говореше с едно момиче след като приключиха разговора момичето стана целуна Хари по бузата и си тръгна.

-Какво?-попитах се.

Какво става тук?!? Опитах да си тръгна и Хари да не ме види но явно се провалих:

-Здравей Натали, какво правиш тук?-попита той.

-Още ли си ми сърдит?-обърнах се към него.

-Не ми отговори на въпроса!-каза той много строго.

-Дойдох тук за да се поразходя малко. Кое беше онова момиче с което си говореше?-попитах.

-Защо? Да не ревнуваш?-попита той и се усмихна мазно.

-Не, защото си с Лейла!-ядосах се.

-Е това не пречи да ревнуваш.-той ме ядоса много и реших да си тръгна. Но той хвана ръката ми, беше ми толкова приятно. Докато не се осъзнах и не махнах ръката си от неговата.

Когато си отидох в къщи звъннах на Лейла и и разказах всичко.

След малко тя дойде и започна да плаче:

-Това наистина ли е вярно?

-Да, съжалявам но не оставай с празни надежди, може това да е била сестра му.

-Хари няма сестра.

-Братовчетка му?

-Ами може да е била братовчетка му да.-успокои се малко тя.-А може и да не е.-разплака се отново и се сгуши във мен.

Някой леко отвори вратата...

Наистина съжалявам за кратката глава. Нямах идей. А тази книга между другото също ще я направя временно спряна. Надявам се да ме разберете. Чао.