Любовта не е розова! Има доста черно в нея! Когато се влюбиш, но не ти отвръща. Не е никак приятно. Когато се скарате. Искаш да оправиш нещата, но си мислиш, че вината е на другия!Когато той/тя ти изневерява! Когато се разделите! Когато неможеш да си поемеш дъх без него, но накрая разбираш, че те използвал! Когато вече остареете и някой умира! Тогава осъзнаваш, че любовта не е никак розова! Има и доста черно! Няма нещо без поне малко тъмно в него! Любовта е болезнена! Като бесило и само чакаш момента в който острието се спуска. Наркотик с който се зарибяваш, който бавно те обива. Сълзи похабени за човек който вече не те обича. И тога идва въпроса: Влобще някога обичал ли ме е? Никога няма да знаеш със сигурност. Любов! Толкова нежна и хубава дума! Стича се като мед по усните, но тя може да е ножа който се забива бавно в сърцето. Мрачно, но истина. Заслужава ли си да се влюбиш? Отговора на този въпрос ще оставя в другата глава. Засега ще ви оставя с мрачната страна на любовта.
