Under the same roof {Xiumin Bulgarian fanfiction}

#4

Мин Нари

Прекарах пръсти през косата си. Не спирах да си повтарям да се успокоя. Знаех, че все някога отново ще видя Йе Джун. Просто не толкова скоро.

Всъщност мисля, че дълбоко в сърцето си се надявах да го срещна в Сеул. Въпреки милионите хора, живеещи тук. И ето го - още на първия ми ден тук. Съдбата сигурно ме гледаше сега и умираше от смях.

Ким Йе Джун... Мислех, че е любовта на живота ми. Той обаче не мислеше така. Познавахме се от малки и започнахме да излизаме, когато навършихме петнайсет. Бях сигурна, че един ден ще се оженим. Но Йе Джун просто си тръгна. Останаха ми само спомените и едно кратко съобщение - съжалявам.

Мислейки за това, една малка сълза се търкулна по бузата ми. Осъзнах, че всички се бяха вторачили в мен.

- Нари-ши, всичко наред ли е? - попита Кай, който седеше до мен.

- Да, просто си спомних за нещо - засмях се фалшиво аз и бързо изтрих сълзите си. Обърнах се към високото чернокосо момче.

- Аз също се радвам да те видя, Йе Джун - казах учтиво аз и леко се поклоних. Той направи същото. - За мен едно мокачино, благодаря ти - довърших поръчката си и му връчих менюто, а момчето се върна в кухнята.

В секундата, в която си тръгна, отпуснах главата си на масата, като покрих с шепи лицето си. Опитах се да успокоя дишането си.

- Нари, кой беше това? - попита Шиумин.

- Просто един познат. Нищо повече - уверих го аз.

- Ако предизвиква лоши спомени у теб, можем да отидем на друго място - каза сериозно Сухо.

- Не, не, разбира се, че не - усмихнах се аз.

Момчетата ме гледаха притеснени и с недоверие още известно време, но в крайна сметка се увлякоха в някакъв разговор, който аз слушах с половин ухо.

Основно се съсредоточих върху храната си и максимално се стараех да не поглеждам към Йе Джун. Станал е дори още по-висок. По-красив. Изглежда беше отслабнал. Дали се храни добре? Облича ли се топло? Има ли кой да се грижи за него? Има ли някого до себе си, който да го обича....?