Under the same roof {Xiumin Bulgarian fanfiction}

#5

*Неутрал*

Нари не беше планирала да плаче. Отдавна й беше писнало от ежедневното пилеене на сълзи заради човек, на когото не му пукаше за нея. И все пак в момента емоциите й бяха много объркани и това беше единственото, което можеше да направи.

Йе Джун я наблюдаваше. Чудеше се какво трябва да направи в този момент. Лицето му изглеждаше безизразно,  но никой не знаеше какво ставаше зад студената му обвивка.

След няколко мига момчето реши, че ще е най-добре да прегърне разстроеното момиче. Той бавно и несигурно вдигна ръката си и с нея обгърна Нари. Почти моментално обаче момичето го отблъсна и бързо стана, бършейки сълзите си.

- Няма нужда - промълви тя. - За какво искаше да говорим? 

Йе Джун първоначално не отговори, а просто се взря в нея. Мин Нари. Изглеждаше точно така, както я помнеше. Дългата, вълниста кестенява коса, големите топли очи, пълните розови устни... Имаше обаче нещо различно, което той едва сега забеляза. Стойката й, присъствието й, погледът й - всичко беше изпълнено с меланхолия. 

Меланхолия - състояние, предизвикано от продължителни страх и скръб.

Йе Джун извърна поглед. Не можеше да я гледа повече. Защото той беше егоист. Винаги е бил егоист. И повече от всичко мразеше да изпитва чувство на вина. А в момента то го разяждаше отвътре. Беше се загнездило дълбоко в сърцето му и нямаше намерение да си тръгне.

Реалността беше следната - той не съжаляваше наистина. 

Причината - никога не я беше обичал. 

Просто я беше накарал да го повярва. Нари винаги е била изключително популярна заради външния си вид и въпреки това тя не виждаше никой друг, освен него. Йе Джун се беше възползвал от това. Държеше я близо до себе си като трофей. А тя? Тя беше наивна и глупава. Заслепена от собствената си любов.

С времето обаче момчето беше разбрало, че Нари, освен красива външно, е много красива и вътрешно. Тя станала най-добрата му приятелка. Но Йе Джун нито веднъж не  изпита по-специални чувства към нея. 

Въпреки местенето му в Сеул, те още можеха да поддържат връзка от разстояние. Но той не искаше да я лъже повече. Беше уморен от тази преструвка, която беше продължила толкова години.