Изблиците На Един "Поет"

《DARK》

Първа клопка.
Къпана на съня.
Кошмара повтаря се , като изгряваща Луна.
Нощо след нощ, ден след ден.
Ти си покорен.
Не от армия зловеща или от човек насреща.

Съня , принца на студа.
Той единствен те познава.
Така и заслужава.
Никой друг не те разбира.

Отдалечен и изолиран от света. С русолява коса и приветливо се усмихва.
Това е твоята защитна стена.
Не искаш истината никой да разбира.

Ти си една самотна душа. Скрита.
Погълната от нъмнина.
Питаш се , кога ще се събудиш от съня.
Но той не те оставя.
Принца на студа те подчинява.