Queen Katerina

Chapter 6

Следващия ден премина спокойно , но на лицето на Катерина се беше появила усмивка , която не искаше да я напусне . Беше радостна от случилото се и развълнувана , защото нямаше търпение да настъпи утрешния ден , когато тя отново щеше да види Джейсън . Той я правеше щастлива , но не по този начин . Тя не беше влюбена в него . Харесваше го защото превръщаше живота и интересен . Той беше нейното разнообразие от едноличния кралски живот . Той беше забавен и загадъчен , което я привличаше още повече . Не можеше да спре да мисли за случилото се и определено нямаше да забрави този момент до края на живота си . 

ГТК

Вървях по дългия коридор водещ до градината и се усмихвах на всеки служител , който виждах . Днес бях в особено добро настроение , породено от действията ми вчера . Никога преди не съм правила такова нещо . Всичко е ново за мен и нямам търпение да го направя отново утре , когато излезна отново с Джейсън.  Не мога да кажа , че не е красив , но не мога и да кажа , че изпитвам нещо сериозно към него . Преди не съм се чувствала така и не мога да опиша чувствата си . Нямам представа дали е просто увлечение или наистина има нещо . Аааххх кого залъгвам ? Аз го харесвам , много . Но това няма как да се получи , защото аз съм принцеса , а и няма начин леля Грейс да ми позволи да се срещам с него . Та аз дори незнам дали той ме харесва наистина или го прави заради парите .

- Катерина ......- обърнах се и видях Нана да върви след мен . Усмихнах и се , но лека ядосаното и изражение ни се махна от лицето и . - Защо не ми обръщаш внимание ? Викам те от поне пет минути , но явно ти отново си се отнесла някъде .

- Съжалявам Нана . Бях се замислила и изобщо не съм те чула . Какво казваше ? - внимателно се измъкнах от разпита , който предполагах че Нана ще направи относно това за какво съм си мислела . Тя присви леко очи , но слава богу не ме разпитваше .

- Исках да говоря с теб и да изберем какви цветя ще използваме за украса на масите за бала ти .

- Добре . Нека отидем в градината и ще решим . - след няколко крачки стигнахме целта си и започнахме да се разхождаме , разглеждайки различните видове цветя .  Нана отново ми разказваше нещо , но умът ми беше зает с Джейсън . Беше наистина красив . Косата му , кафявите му очи и усмивката му показваха колко красив е всъщност . Не беше като онези надути принцове , с които се запознавах . Те винаги се държаха прямо и възпитано , а той не се притесняваше да ми каже нещо , с което да ме изчерви .

- Леля ти предложи да сложим гербери , но знам че ти не ги харесваш и и казах , че ще е по-добре ти да ги избереш , защото все пак е твоя рожден ден . - тя продължи да говори , но така и не получаваше вниманието ми . - Казах на леля ти , че ще е добре да те заведем на разпит , за да разберем кой ти е завъртял главата така . - след тези нейни думи , аз се осъзнах накъде бие и и се усмихнах извинително .

- Съжалявам Нана . Просто не мога да разбера какво ми става . Но те слушах и мисля да използваме рози за украса на масите и фоайето.  - Нана ме изгледа  преценяващо и ме задърпа към близката пейка , а щом разбрах какво ще последва започнах да протестирам . - Не Нана моля те . Не е нищо сериозно . Просто съм отнесена .

- Аха отнесена ми била . Няма такива работи.  Сядай тука и веднага ще ми обясниш кое е момчето . - аз седнах до нея и въздъхнах. 

- Откъде знаеше , че е заради момче ? - тя не можеше да знае , че е заради Джъстин .

- Незнаех . Досега . - Нана ме беше изиграла . Това не го очаквах .

- Добре де , но преди да започнеш да ме съдиш искам да знаеш , че той е различен и мил . Държи се добре с мен и ме кара да се чувствам специална , въпреки че го познавам отскоро . - в този миг разговора ти беше прекъснат от една придворна  дама .

- Извинете , че ви прекъсвам принцесо , но пристигна букет за вас . - щом чух това побързах да отида вътре , разбира се следвана от Нана . Човекът , който държеше огромния букет от рози ми се усмихна и се поклони .

- Принцесо , това е за вас . - той започна да се приближава , за да ми даде букета , но един охранител го спря , взимайки цветята от ръцете му и давайки ги на мен .

- Много ви благодаря . - не дочаках той да ми отговори и се заех с претърсването на букета , с цел да открия картичка . Признавам си , че се надявах букета да е от него . А ето го и доказателството .

" Нямам търпение да те видя "
                                                 - Джейсън .