Queen Katerina

Chapter 5

ГТК

Едва бях отворила очите си и огромна усмивка се беше появила на лицето ми . Днес е денят . Днес щях да го срещна . Признавам си , че съм нервна и то много, но мисля че това е нормално . Никога преди не към се чувствала толкова развълнувана за нещо , но трябваше да се успокоя и да помисля какво да облека . Станах от леглото си и погледнах часа 09:25 . Имах време до 12 . Отидох в банята , измих зъбите и лицето си,  след което влезнах във ваната . Какво щях да му кажа щом го видя . Дали да му се представя или да го попитам дали той е изпратил цветята . Не , той знае името ми , а и пишеше името му на картичката . Но ако ме пита защо съм се съгласила какво ще му кажа ? Ще го измисля на момента . Засега трябва да се успокоя и да побързам защото трябва за отида на закуска , а ако закъснея леля ми ще побеснее отново . Но по-големия проблем , е че трябва да и кажа , че ще излизам сама , а не съм сигурна как ще го приеме . Излязох бързо от ваната и се подсуших . Отидох пред гардероба и се замислих над това какво ще нося днес . Спрях се на една една тъмно зелена рокля , с дължина малко под коляното и с лека цепка . Изправих косата си и обух високи токчета в бежов цвят , след което  слязох за закуска . Поздравих леля Грейс и чичо Филип и започнах да се храним в тишина .

- Лельо Грейс исках да ви кажа , че вчера Нана ми подари малко кученце и днес ще го разходя из града . - прехапах устната си в очакване на нейния хаплив коментар , но за моя изненада такъв не последва .

- Щом искаш го разходи , но знай че отговорността за това куче е изцяло твоя . - добре сега оставаше трудната част .

- Само , че искам да го разходя сама . И имам предвид сама . Без охрана . - в този момент Леля ме погледна , но изражението и беше странно и безизразно .

- Ахх добре . Предполагам . Знам , че вече си на 18 , а след две седмици ставаш на 19 , но Катерина аз се тревожа за теб . Не искам да ме мразиш заради това . От тук нататък можеш да излизаш при условие , че се прибираш навреме за вечеря . - в този момент аз станах от стола си и прегърнах леля .

- Много ти благодаря за доверието лельо . И обещавам , че в осем ще съм си вкъщи . - целунах я по бузата и излезнах от трапезарията . Подтичвах по коридора и поздравявах всеки , който срещна . Изведнъж чух гласа на Нана .

- Катерина , за къде си се затърчала така . - тя носеше някакви платове в ръцете си и ме гледаше с объркано изражение. Аз и се усмихнах на среща и съм сигурна , че ме е помислила за луда .