1.Глава

33 4 1
                                    

Стоях скрита сред обраслата трева.Едва сподавях хлипането си.Пред очите ми всичко беше размазано.Краката ми бяха като от бетон,не можех да ги мръдна.Ръцете ми трепереха от страха.Пулса ми беше толкова ускорен,сякаш сърцето ми искаше да избяга.Не мога да повярвам но това,което видях.Не беше реално.Не трябваше да съществува.Или поне така си мислех. Нещо зад мен изшумоля.Обърнах се с надежда,че това може да е Зелина,но нямаше нищо повече от зелена трева.Къде ли беше тя?Дали още беше жива?Само като си помисля какво може да е станало ми избиват нови сълзи.Не трябваше да я карам да тръгнем по онази пътечка.Дори не съм сигурна,че все още сме в света на хората. Избърсах си очите.Погледнах към небето,за да се ориентирам по слънцето,но от моето положение не го виждах.Дърветата бяха прекалено големи,за да съществуват.Дори краят им не се виждаше от леките облаци около тях.Имах два варианта:да се покатеря по дърво и така да се ориентирам или да пълзя по земята.Май предпочитам земята. Тръгнах да лазя,но това предизвикваше повече шум отколкото предполагах.Ако имаше някой или нищо в района около мен,то вече знаеше къде съм. Пълзях може би 100 метра докато изляза от сянката на дърветата.Отново погледнах към небето и се почуствах сякаш сърцето ми падна в краката.Слънцето беше синьо,но това беше най-малкия проблем.В небето имаше огромна крилата птица.И то не каква да е,а огромен златист дракон,който сякаш летеше към мен.Цялото ми тяло беше вкочанено.Кръвта сякаш напусна вените ми.Единственото,което правех беше да гледам към приближаващия дракон.Сълзите ми прииждава с нова сила.Вече спрях да сподържам хлипането си.Ще умра и никой няма да разбере това.НЕ ИСКАМ ДА УМРА! Щом сянката на дракона ме покри нещо се пробуди в мен.Всичко изглеждаше сякаш е на забавен кадар.Как дракона бавно се приближава.Как размаха на крилете му причинява толкова силен вятър,че листата от дърветата падат и клоните се огъват на една страна.И как отваря устата си,готов да бълва огън.Станах точно когато избълва огъня и от мен с писък се отприщи някаква мощтна енергия.Всичко стана черно и аз изгубих съзнание.

Огнения престолWhere stories live. Discover now