Огнения престол

2.Глава

       Бягах с всички сили.Клони се заплитаха в косата ми.Краката ми се спъваха в камъни и храсти.Сълзи замъгляваха погледа ми,а сърцето ми препускаше по-бързо и от самата мен,но не можех да спра да бягам.Боях се да спра и да проверя дали още ме гони.Не го чувах,но ме беше страх да спра.Трябва да бягам възможно най-бързо,за да се отдалеча от него.                                                                                                                                                      Излязохна огромна поляна.От нея можех да видя странното синьо слънце.Поне вече ми е пределно ясно,че не съм на планетата Земя. Огледах наоколо за място за криене,но нямаше нищо друго освен дървета и странни растения,които дори не трябва да съществуват. Избърсах сълзите си и тогава се сетих.Сиера!Обърнах се назад,но нея я нямаше.Нито пък дракона.Зави ми се свят от това,което си помислих.Сърцето ми пропусна удър.Дали беше жива?Трябва да я потърся.Трябва да се върна!Краката ми сякаш се вкочаниха и трябваше да се насиля да тръгна.Трябваше да съм силна и за двете ни.Дано да е успяла да се измъкне.Дано да се е скрила някъде и да ме чака да я открия.Дано да е жива! Тръгнах с плаха стъпка назад.Трябваше да я дърпам с мен.Не мога да повярвам,че я изгубих.Как може да съм толкова тъпа!                                                                                                            Чух размах на криле.Драконът беше близо.Спрях веднага на място.Сдържах дъха си и се огледах наоколо.Той се снижаваше към земята.Златната му кожа сякаш придоби цвета на пламък.Дали наистина щеше да бълва пламък?Ами ако Сиера е там някъде?Огледах се наоколо и тогава се сетих да се покатеря на дървото.Те бяха достатъчно високи,за да ми осигурат гледка към мястото,на което се е насочил дракона.Започнах да се катеря възможно най-бързо.Не проверявах дали клоните биха могли да издържат тежестта ми.Нямаше нужда от това.Те бяха достатъчно големи и дебели да издържат дори кола.                         Преди да се осъзная бях стигнала до огромна височина.Може би 5-6 етажна сграда.Хванах се здраво на клона и погледнах към дракона точно когато бълва огън.ТЯ стоеше там и гледаше към него.Затворих очи и извиках:                                           -СИЕРААА!                                                                                                                                                                                                 Чух нейния писък.Отворих очи и тогава нещо ме изхвърли от дървото с ужасяваща сила.Примигах.Реех се в небето или по-скоро пада.Погледнах надолу и изпищях.Сърцето ми започна да пулсира невъзможно бързо.Беше толкова високо.Цялата гора се виждаше.Стомахът ми не издържа и просто повърнах.Погледнах към мястото на което беше Сиера,но то сякаш беше изчезнало. До ушите ми достигна отново размах на криле.Вцепених се.Вече не можех да избегна смъртта.Затворих очи и умствено се сбогувах с всичките ми любими хора.                                                                                                                             Нещо ме хвана през кръста и ме издърпа.Отворих очи.Седях върху зелен дракон и нечии ръце ме придържаха да не падна.Обърнах се към притежателя им и срещнах погледа на момче с бяла коса и златни очи.   

(Извинявам се ако има грешки!!!)