In love with you

2

След като свърших работния ден, казах довеждане на колегите си и заслизах по стълбите.

Вече стояща на прага на вратата, започнах, да разглеждам гледката пред мен.Малките дъждовни капчици, пълнеха огромните, ненаситни локви по черния асфалт.Забързаните граждани старателно ги прескачаха, с цел да не се намокрят, но това бе неизбежно.Всички бързаха, но знаеха ли, че изпускат много по-важни моменти, от тези които предстояха?

От другата страна на улицата , мъж в скъпарска кола, се опитваше да си пробие път през останалите шофьори и нервно поглеждаше към излъскания си капак на BMW-то си, но тези погледи и това притеснение бяха излишни.Колата беше мокра и кална, от пръските на гумите.Толкова ли беше важно, колата му да е чиста?Толкова ли е важно останалите, да го видят в такава светлина?Богатия красавец в излъсканата си кола?Колко клиширано...

Ароматът на борова горичка се носеше из фояето.Тъй като не си бях взела чадър сутринта, тръгнах да набирам номера на таксито, но нечия ръка ме спря.

-Превоз?-Усмихна се чаровно, а ръката му все още си почиваше върху моята.

-Не, благодаря.Ще си викна такси.-информирах го, а той се обърна с гръб към мен и се загледа в гледката, която до преди минути гледах аз.Щом набрах номера на таксито, изчаках две минути.Станаха три, а след това четири.На петата затворих и прошушнах ядосано „Мамка му!".Алек се обърна и ме погледна с усмивка, като на победител.-Добре, добре!-дигнах ръце нагоре.Той се размя, а аз последвах примера му.

Вече бяхме в колата и поставяхме коланите си.Щом тръгна, без да питам пуснах радиото и поставих главата си на прозореца.Чух познат глас и попитах учудено:

-Слушаш Maggie?Т-т-ова е...Things!-погледнах го развалнувано.

-Точно така.-обърна се към мен и ми кимна бързо, а после отново се загледа в пътя.

-Велика е.-продумах тихо и се заслушах.След няколко минути вече пеех в такт с песента.Той ми хвърляше по няколко глуповати погледи и се присъединяваше към мен.Щом песента свърши и двамата се закискахме.Боже, сега се заслушах в този негов слях, тоолкова е заразителен и сладък...

-Пееш ужасно!-подхвърли и по дяволите, развали хармонията!

-Моля?-направих гримаса и скръстих ръце.

-Не ме ли чу?Казах, че пееш УЖАСНО!-след тези думи слязох от вече спрялата кола пред сградата, където се намира апартаментът ми и затръшнах вратата.Тръгнах къв входът, но неговата ръка ме спря.Как е толкова бърз?!

-Но не по-зле от мен.-продума и за пореден път днес, се разсмяхме.Щом спряхме, той погали с пръст бузата ми.Дъждовните капки, мокреха косите , телата и лицата ни, но не ни интересуваше.Бяхме само АЗ и ТОЙ.Единствено АЗ и ТОЙ, под дъжда в малка вселена, далеч от тук.-Красива си!-прошушна, а аз се усмихнах.Изведнъж гледката, в която аз лежа на дивана с термометър в ръката и горещ чай на стъклената холна масичка се появи, което явно беше бъдещето ми.С опит, да го предотвратя, без да казвам „чао", избягах.

Вече бях в апартамента и стоях пред прозореца с чаша чай в ръце.Веднага щом се бях прибрала, извадих един парацитамол от аптечката и го глътнах.Може би няма да се разболея, кой знае...