In love with you

4

Минаваше времето, минаваше си. Ни вест, ни кост от Арън. Какво ли очаквах?...До една вечер.

  Стоях сгушена в мекия си фотьол и редактирах  ръкописи. Поне така трябваше да е.    Всъщност лаптопа стоеше в скута ми, а очите ми разглеждаха гледката през запотената тераса. Отново валеше. Отново капчиците мокреха парапепът ми. Този път  явно няма, да сядам на него, докато пуша. По дяволите, за какво си мисля!?! Истината беше, че Арън не ми звънеше, Мейс беше зает, а Алек...Алек? Как и защо се сетих за него?!                                          Реших, да се размърдам, за това станах от мястото си и тръгнах към плота. Налях вода в каната и я сложих, да се загрее. Започнах, да се чудя какъв чай да си направя - ментов, плодов, ментов, плодов. Изведнъж телефона ми изписука и подскочих. Сърцето ми биеше като лудо. Звукът на каната ме извести, че водата е готова, затова дръпнах кабела и я налях в любимата ми чаша. Докато водата изтиваше, реших да разбера кой ме тормози сега. Имах съобщение от Алек?!?

А: Хеййй

Сигурно е сгрешил контакта. Няма, да отговоря.

А: Добър вечер, Ейла.

Не е сгрешил?!?

Е: Ъмм, добър вечер господин Алек.

Не знам,просто му отговорих. Сложих ментово пакетче в чашата и отново седнах във фотьойла си. 

А: Как си? Какво правиш в тази дъждовна, съботна неделя?

Е: Имате ли нещо, да ми казвате? Да не съм сбъркала ръкописа на госпожица Пейджа Деневър?( негова близка приятелка )

Боже как игнорирах въпросите му... Но все пак защо се вълнува от личния ми живот?

А: Не, не! Всичко е перфектно откъм редакцията. 

Е: Отдъхнах си, радвам се! Тогава защо ми пишете?

А: От работа на работа. Все пак не съм ти само шеф, а и приятел.

Е: От кога съм приятелка с шефа си? 

Изкисках се. 

А: Тогава съвсем официално те питам - желаеш ли, да бъдеш мой приятел?

Още веднъж се изкисках.  Толкова сладко...Алек Уетворт ми...

Е: Алек Уетворт ми праща съобщения, от които се зачервявам от кескане. Това възможно ли е?

А: Не съм винаги толкова сериозен и строг, за колкото ме мислиш. Е? Не ми отговори на въпроса.

Е: Разбира се! С удоволствие ще бъда ваша приятелка, господин Алек!

Отново се засмях. Този човек ме прави изключително щастлива само с едно единствено съобщение. Лудост...

Изведнъж вратата на апартамента се блъсна в стената и подскочих. Сърцето ми щеше, да изкочи от страх.

-По дяволите, Ейла, какво правиш, защо не ми отвори? Не чу ли как викам?!?

Арън се приближи да мен с бяс в очите. Пребледняла изпуснах телефона си. Бях сигурна че няма, да ме удари...никога не го е правел. Просто страха ми беше в повече, по дяволите... Дигна ръка все още ядосан към мен и...