Mattress and love |『YOONSEOK』

✴//край//✴

-Сто петдесет и пет... Сто петдесет и шест... Сто петдесет и сед-...

-Мин Юнги, какво, по ангелите, правиш? - попита с монотонен глас високото момче, скръстило ръце пред гърдите си.

Зеленокоското се ухили сладко, премахвайки глуповатия поглед, с който гледаше в тавана и погледна най-добрия си приятел с повдигнати вежди.

-Броя мухи! - отбеляза Юнги с прекалено ентусиазъм, което не бе присъщо за него.

-Я лягай да спиш, да си буден не ти влияе добре. - въздъхна високото момче, оправяйки очилата си.

-Намджун, виж сега... - прочисти гърлото си Юнги, пооправяйки ментово залената си коса, като се изправи в седнало положение.

Бързо обаче бе прекъснат от строгия поглед на шефа си в другия край на помещението, който по случайност бе излязъл от кафенето, в което седеше през цялото работно време, за това зеленокоското побърза да си легне обратно.

-Работата ми е да лежа тук и да съм красив, докато хората мислят, че спя, за да решат, че могат да изглеждат толкова ослепително колкото мен докато спят. - зеленокоското сложи ръка на гърдите си, заобяснявайки задълбочено, като накара приятеля си да въздъхне. - Ако заспя наистина може да изглеждам като кретен и да изгоня клиентите. Без клиенти няма пари. Без пари няма заплата. А без заплата няма концерт на Block B. А ти си нямаш и на идея колко искам да видя на живо Зи-... Слушаш ли ме бе?! - Юнги щракна с пръсти пред лицето на загледалия се на някъде Намджун, който сякаш падна обратно на земята с гръм и трясък, подскочи на място и замечтаният му поглед изведнъж изчезна.

Юнги се огледа, опитвайки да открие какво бе разсеяло така приятно Намджун. След обстойно разглеждане на вътрешната част на магазина за матраци от устните на зеленокоското се отдели въздишка.

-Или пак точиш лиги по момчето на информацията, или наистина искаш онзи матрак... - повдигна вежди Юнги, спечелвайки си изцъкване с език и извъртане на очи от страна на приятеля си.

-Сладък е... - отбеляза Намджун със замечтана усмивка, като отново се загледа в брюнета, обясняващ задълбочено на един от клиентите как да открие матрака, който търси.

-Матракът ли? Да, чувал съм, че като им свърши дунапрена слагат захарен памук от магазинчето на долната ул-... О, ти говореше за момчето, да. - разтресе глава момчето, гушвайки една от многото възглавници на леглото си, а Джун беше прекалено зает да зяпа сладура, работещ на информацията. - Защо не го поканиш на среща?