Crazy Love《YoonMin》

I'm scared

Слънчев ден.

Птичките пеят тяхната си песен. Лекият полъх на вятъра, който носеше аромата на пролетта галеше нежно дърветата и природата около тях. В един прекрасен момент, песента се превърна в гневно грачене, полъха в ураган веещ така неудържимо, нещо като фантазия нарушена от спокойствието й. Джимин, стоеше в домът на родителите му, които бяха на командировка, докато навън природната стихия вилнееше така, както неговата душа неспокойна в този момент, телефона му звънна. Вдигна.

„-Да?"-.попита той.

„Какво правиш мъник?"- отсреща на телефона.

„Страх ме е от бурята навън ..къде си?"-Джимин каза с горчива усмивка-.

„Жалък опит да ме повикаш, когато ти е скучно?!"- студеният тон на човека с който говореше, насили тръпки да разтресат крехкото тяло на Джимин.

Линията прекъсна. Джимин се усмихна на себе си, страхуваше се от гръмотевици. А госта дойде преди да завали неописуем дъжд.

Джимин се втурна и прегърна госта си притискайки се силно в тялото му. Настаниха се върху канапето в хола и по-големият започна.

„Пак се скарахме.."-.горчивина се изля от устните му-.

„Но защо? Заради мен ли е хюнг?"-. притеснение се прочете в очите на малкия.-.

„Не глупаче, може би просто има някаква причина да съм изнервен напоследък, но от нея страна би трябвало да се прояви разбиране. Затънал съм в работа, не мога да й обръщам внимание всеки път щом плесне с ръце."-.

Изрече на един дъх младежът сбръчквайки вежди ядно. По-малкият от негова страна постави нежната си ръка на рамото му, което мигновено го подкани да срещне чифт кафяви като кафени зърна очи, които сега блестяха и излъчваха спокойствие и топлина, нещо от което страдащият имаше неистова нужда.

„Хюнг..всичко ще се оправи. Явно ви трябва малко време насаме един без друг. "-.

„Разделим ли се ще е завинаги..Какво ти говоря, ти дори не знаеш какво е любов.!"-.

В очите на Юнги се прочете гняв, непознат на по-малкия. Студеният му като лед поглед, черни очи като мракът. Бяла кожа като снегът. Червени устни като кръв. Малкия го погледна с искри в малките си очи, устните му пухкави потрепваха явно искайки да попита нещо, Юнги си помисли „Сигурно пак някоя детска простотия". Но въпросът на Джимин го втрещи-.

„Вчера когато не можах да заспя, си мислих за теб хюнг. -. Страните на лицето му се зачервиха след като се сети за вчера.-.

„Какво си мисли за мен мъниче?"- Юнги се усмихна опитвайки да запази хладнокръвие, малкия не му влияеше трезво. -.

„Когато милваш косата ми, как всеки път заспивам спокойно. "-.

Юнги с лека усмивка повдигна малкия от мястото му придърпвайки го в прегръдките си, галейки нежно косата му, преплитайки пръсти с кичурите й. Джимин мигновено потъна в дълбок сън. По-големият остана за вечерта при него.

„Защо си толкова невинен Джимин?".-.

Юнги бе помолен от родителите на по-малкия да го наглежда докато е сам, все пак бе само на 15-години. Разликата в годините им бе голяма, това беше причина Юнги да не сгреши и да му направи нещо, за което следва да съжалява горчиво. Но докато не получиш това, което желаеш, не намираш покой.

Както споменах, това е първата ми история тук. Надявам се да ви хареса! ♡♡♡ Любов за вас!