Кристална надежда

Fool!

-Онзи глупак! Тя му е завъртяла главата! Трябва да го измъкнем от лапите и!-Аракар фучеше тъпчейки младата трева около вира на реката.
-Не съм убеден, че плана ни е много добър...-Дагон се бе подпрял на лакти и бе изпружил краката си напред.
-Ако онзи шиб...-Ар спря, въздъхна и чак тогава продължи.- Ако елфа толкова държи на нея ще успее да я спаси от собствената си сестра. Няма да има наранени, просто ще измъкнем Арос от нейното влияние...-отвърна твърдо Аракар, чак тогава си позволи да седне и да се отпусне. Дагон го погледна недоверчиво изпод вежди.
-....Дано не си пълен идиот като изглеждаш..-въздъхна той.-Кога ще започваме?
-Привечер. Дори на нея ще и се наложи да се отдели от Арос, а колкото по малко са заедно толкова по малък е риска за него.-констатира брат му и пусна една успокоителна усмивка на приятеля си.
Дагон знаеше, че планът им е пълен с пропуски, но вярваше на Аракар, че е наложително. Надяваше се само нещата да не се объркат толкова много.
Деня се влачеше бавно. Вятър почти нямаше и всички горски обитатели търсеха сянка, реката, пещера... Аракар и Дагон се бяха заредили под дебелите сенки на дърветата до вирчето и чакаха ужасно мудният ден да доближи своя край. Прекараха го почти безмълвно. Всеки от тях бе вглъбен в себе си и за това когато наближи вечерта те още нямаха готов план. Когато слънчевият диск се скри зад планините те най сетне се сетиха, че трябва да измислят нещо, защото и двамата знаеха, че с импровизация мама да го докарат до никъде. Планът беше изготвен на две на три и това засили подозренията на Дагон, че всичко ще завърши с грандиозна катастрофа. Когато двата мечока се прибраха в пещерата огньовете вече горяха. Две прасета се печаха бавно и почти всички бяха тук. Аракар бързо останови липсата на брат си и онази жена. Дагон седна вдървено около най близкият огън и безмълвно подкани Ар да го последва. В пещерата беше шумно както обикновенно. Децата търчаха, майките им ги гълчаха, туко се чуеше нечие мечо ръмжене или звънък смях, но да Дагон и Аракар това беше само фон. Те седяха безмълвни и туко мятаха по поглед на входа. Когато от там се чуха тежки стъпки двамата приятели изведнъж оставновиха, че въпреки цялата подготовка не са готови, но връщане на зад нямаше. Арос се зададе следван от момичето. Тя беше облечена в кожена туника изпод която се подаваха превръзките и. Беше ухилена до уши и говореше развълнувано нещо на Арос който се усмихваше изпод мустак.
-Кога станаха толкова близки?!-изсъска тихо Ар с което си спечели тежък задвратник от Дагон
-Всичко ще развалиш пале такова!...-фразата му бе нарушена от Арос който се проста до тях.
-Е какво правихте ви двамата днес?-попита ги той шеговито с което ги завари неподготвени.
-Ние...-запъна се Дагон.
-Двамата бяхме...
-Да?
-Губихме си времето до вира.-изстреля Аракар сетил се думите на дядо му, че е Пи добре всяка лъжа да съдържа капка истина. Така било по трудно да се разкрие. Дагон го изгледа ужасено, но се успокои когато видя, че продължение няма.
-А ти и...
-Ро.-допълни Арос усмихнато
-А ти и Ро какво правихте?
-Разведох я из далечната, западната част на гората.-Арос изглеждаше много доволен което породи допълнителни съмнения у приятелите му.
Вечерята мина бързо. Явно горещината бе изморила всички защото от прасешкото бързо не остана нищо. Огньовете бяха оставени да по тлеят. Роксана  бе наредена до Арос и приятелите му затова когато тя му прошепна, че излиза за малко те също го чуха. Икар се размотаваше наоколо и когато Дагон и Аракар се изнизаха Арос не усети опасността зает да си говори с подрастващото момче.
Дагон я видя. Беше седнала близо до входа и зяпаше небето. Аракар отиде и седна до нея.
-Хей
-Хей. Ти си брата на Арос нали?-усмихна му се тя. Нещо го жегна жестоко.
-Да...знаеш ли? Много, много, много съжелявам.
-За какво?-изгледа го объркана тя.
-За негово добро е...освен това мисля, че елфа ще те спаси преди онази откачалка да направи нещо...-не я чу Аракар зает да измива съвестта си и да се нахъсва.
-Съжалявам.-с тези думи Аракар даде знак на Дагон който мина зад момичето и и завря в лицето едно цветче. Роксана се дръпна усетила сладката миризма. Въпреки бързата и реакция главата на момичето се завъртя и тя падна в прахта до Аракар който я изгледа нещастно.
-За негово добро е. Надявам се всичко да се нареди.