Морт се гърчеше в хватката на елфа. Звуци на агония се изтръгваха от гърлото му карайки всички живи същества да бягат отобсег една миля.
-Морт спри да квичиш. Знам, че знаеш какво става. Сега ще ми кажеш.-изръмжа Еней притискайки пръсти в гърлото на стареца. Той се сепна и спря да се гърчи.Морт беше стар. Приличаше на сбръчкана стафида обвита в парцали. Беззъбото му лице бе набраздено от безброй бръчки и старчески петна. Беше прегърбен сякаш огромен товар висеше на плещите му. Той изгледа стройният елф с воднисти те си очи. И разклати кокалестите си крайници изтръсквайки се. Устата му изтрака притеснително преди хриптящт глас да излезе от сякаш изсъхналите му дробове.
-Разкарай си ръцете от мен момче. Гледал съм баба ти като тийнейджърка!-думите му прераснаха в суха кашлица. Еней се дръпна от него притеснено хвана се за главата и се завъртя.
-Тази гора се оказа ужасно пренаселена!! Мейза, Фаира, ти, превръщенците...а аз очаквах, че ще е пустощ! Тук е по претъпкано от замъка!!-изстена той. Стареца се ухили победоносно,
-Казах ти, че още си бебе. Млякото не ти е изсъхнало около устата още, а тръгнал да бута при големите!-изпръхтя Морт и се завъртя на пети. Загърби елфа и се завлачи по една малка пътечка. Еней се зачуди за момент дали да тръгне след него. Стареца намали, вдигна кокалестата си ръка и щракна властно. Еней за пореден път се зачуди как се получи така, как се оказа че лудия Морт го командва, но не ропота дълго и тръгна след стареца.
Стареца вървеше бавно стенейки по пътечката. Еней мълчеше и крачеше тихо. Изведнъж Морт закова на място, кихна, и започна да говори, сякаш някой е натиснал старт бутона.
-Баба ти беше...-спря. Замисли се. -Какво искаш да знаеш а момче? За онова момиче, лудото? За онези дето я намериха...как ги каза..превръщенци? Или искаш да намериш Мейза?
-За момичето и превръщенците?-подсказа той тихо надявайки се Морт да не прескочи на друга тема.
-А! Това е лесно. Така...след като те направи на ренде и избяга, падна в снега и за малко да умре от студ когато двама яки мъжаги я взеха и я отнесоха в дома си.-Морт плесна с ръце и обяви -Достатъчно. Това беше. Момко тичай да я намериш преди да се е паднала по мечока.-засмя се придържайки устата си. Еней за момент се зачуди дали не се притеснява, че ще му падне ченето. Морт спря на място, обърна се рязко към един храст и изсумтя. Храста се размърда и се чу гърлено ръмжене, мярна се кадифена кожа и лапи, и преди Рней да се осъзнае двете животни избягаха. Елфа скочи след тях надявайки се, че не е прекалено късно. Беше късно. Морт се хилеше истерично.
-Ако си толкова бавен винаги разбирам защо е тръгнала с мечоподобните.
Морт се изкиска за последен път преди да кривне от пътеката оставяйки вътрешният елф сам.
أنت تقرأ
Кристална надежда
خيال (فانتازيا)Елфите са жестоки, елфите са зли, бягай от тях. Страх ги е от желязо, закови подкова над вратата си селянино, пей с цяло гърло. Песните ги омайват. Не ги допускай в къщата. Те са красиви те са зли бягай докато можеш, знай че те ще те стигнат. -Зли л...