,,Аз съм новото момиче в колежа,преместих се в Лондон за да уча, на 19 съм, карам хубава кола, живея горе-долу добре....а, да има нов съсед , който е повече от дразнещ. Доколкото разбрах той е много желан от момичетата, но ЗАЩО....е, да хубав е , ам...
Знам,знам прескачам...но няма смисъл да разказвам как умирах от скука в училище и у нас, да излизах с приятели, но не беше толкова интересно... Е случиха се някой неща. Искаш да знаеш? Е няма... оххх, добре инсценирахме раздяла с Том, хванах си ново гадже, този път истинско. Накратко на 20 години, капитан на отбора по футбол, италиянец, казва се Матео.. и дЪа.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Тази нощ не спах... от една седмица не съм се наспивала като хората и защо, защото ,,най-добрия" съсед на света се е разгонил. Дап със Зейн не си говорим много,много... но това не му пречи да смущава съня ми.
Станах и се оправих. Облякох си черна, кожена пола по тялото,която стигаше до малко над колянотоми в нея затъпках черна леко прозрачна риза, високи черни токчета , чокър, черни слънчеви очила тип котешко око(Нищо,че е зима беще топло) взех телефона и чантата си и вече бях отпред.
- Mi amore, къде се губиш..чакам те от половин час.
-Съжелявам бебче...-Последва пърхане с мигли, а той само се усмихна и ме целуна.
-Качвай се.-Каза той след това отвори вратата на червеното си ферари.
Добре наистина го обичам,повече от Зейн,а и моя любов звучи много по-добре от малката. Така да не влизам в размисли все пак трябва да слизам. Както знаете, аз винаги закъснявам, а този път направо пропуснах часа. Матео отиде до момчеата за да се разбераят за оформление.. дъра бъра нищо не му разбрах. А аз се засякох с Зейн и компанията му.
-Хей!
-Как така?- Каза Алекс.
-Моля?-Попитах го объркано.
-Как таак реши да доидеш?
-Наистина нищо не ти разбирам.-Отговорих му и лепнах усмивка.
