;край;

236 30 3
                                    


Беше прекрасен летен ден през началото на септември месец. Птичките чуруликаха, слънцето грееше, а Сълги отиваше към къщата на най- добрата си приятелка, с която имаше уговорка преди около час. Но сама си беше виновна, знаеше, че приятелката ѝ не може да стане в осем часа сутринта.
  Все пак ѝ трябваше разкрасителен сън... Но за Сълги, тя винаги беше красива. Истината е, че харесваше Уенди от три години, но я беше страх да признае. След няколко минути в размисли, тя стигна до входната врата на апартамента, в който живееше любимата ѝ. Сълги знаеше паролата, защото знаеше, че Уенди трудно става.   
Влизайки в апартамента, Съл видя момичето да спи на дивана.
- Дори, когато ѝ текат лигите е сладка!- възкликна с усмивка, побутвайки момичето пред себе си.- Уен...- побутна я по- силно.- Ставай.- каза с нежен глас и видя вече разбуждащото се момиче.- Оправи се, остават още петнадесет минути до първия час.- така винаги успяваше да я плаши, защото приятелката ѝ не беше много ориентирана във времето.
Щом чу тези думи, брюнетката веднага скочи от дивана и се затича към банята, оправяйки се светкавично.
- Хайде, Съл, ще закъснеем!- задърпа я навън, обувайки се светкавично, ала щом излязоха, червенокоската се засмя гръмко.- Пак ме изигра, а?- по- ниското момиче се застопори на едно място.
- Уен, днес е петък, осми септември.- по- голямото момиче се засмя.
Тази година, Сълги беше дванадесети клас, а Уенди- десети.
- Съл, не си забравила, че утре имаш изпит за стипендия, нали?- нисичкото момиче показа белите си и прави зъби, лепвайки идиотска усмивка на лицето си.
- Спокойно, дреб, учих.- засмя се.
- Кажи ми дреб още веднъж и ще те сравня със земята.- усмихна се заплашително.- А сега, нека прекараме целия ден заедно!- каза Уенди, задърпвайки Сълги към една площадка.
Забавляваха се цял ден, но дойде време да се прибират.
- Да те изпратя?- попита по- голямото момиче.
- Няма нужда, все пак живея на само четити къщи разстояние.- усмихна се Уен.
- Да, четири къщи са, но кой знае какви луди има по пътищата... Ами ако ти направят нищо?! Тогава какво ще стане?!
- Съл, звучиш като майка ми.- Уенди се засмя дебилски.
- Добре де, просто се притеснявам...
- Ще ти пиша, когато се прибера, чао!- мъничкото момиче се затича към дома си, а светлокоската се загледа в отдалечаващия се силует, след което затвори вратата, облягайки гърба си на нея.
- Само да знаеше колко много те обичам...- въздъхна.- О, забравила е суичъра си, каква ми е зальохана.- засмя се, взимайки лилавото яке, приближавайки го към лицето си, вдишвайки от аромата на любимата си. Както винаги се усещаше аромата на лимонена трева и спокойствие.
Съл искаше да вкуси устните на възлюбената си, които толкова много наподобяваха на праскова с цвета си.  Получи обещаното съобщение и лепна усмивка на лицето си.
Светлокоска беше решена да напише песен за нея. Цяла нощ стоеше да мисли текст и най- накрая песента беше готова. Докато се усети, вече беше станало време да тръгва за изпита си. Странното бе, че когато се яви, направи писмената част, същояща се от трийсет въпроса, за по- малко от петнадесет минути, а устната част, не се запъна дори за момент, отговаряйки правилно на всеки един въпрос. Казаха ѝ, че до три дни резултатите ще са готови.
  Тази стипендия ѝ трябваше, за да може заедно с Уен да станат адвокати. Това беше мечтата им. Но все пак обучението беше скъпо за момиче като Сълги, което живееше единствено с майка си.
Реши да се обади на Уенди, за да я попита дали отново иска да излязат. След като от другата страна на линията се чу съненото" Ало, какво пак е искаш?", Съл проговори.
- Хей, Сънчо явно те е приспал по много труден начин.- засмя се.- Хайде да излизаме, мисля, че ще ми дадат стипендия.- Уен скочи от дивана, пищейки.
- Ама това е страхотно! Трябва да ме почерпиш.
- Ела в обичайното кафене до двадесет минути, ще ти поръчам любимия ябълков тарт с канела, ако не си навреме, ще си го плащаш!- предупреди я.
- Дадено, шефе, а сега затварям.
Какво ли не би направила Съл, за да види прекрасното лице на брюнетката и да чуе звънливия ѝ глас... ,
В уговореното време двете момичета вече седяха и си говореха. По- високото момиче следеше всяко едно движение на любимата си- преглъщането на всяка хапка, отпиването от ябълковия сок, жестовете с ръце, мигането, дори вдигането и спускането на гърдите при дишане. Не искаше да я губи за нищо на света, та тя означаваше всичко за нея...
След прибирането си, Съл започна да измисля мелодия, която да е подходяща за текста. Дълго писа ноти в тетрадката си, съчини няколко акорда и ги навърза, получавайки весела мелодия. Не след дълго се унесе и заспа.

"She..."Donde viven las historias. Descúbrelo ahora