Мина много време....
Събуждах се сама, но мина много време....
Завита през глава и мислейки за тебе....
Всичко се забравя, просто трябва време!
Време, Време...
Вече знам, че всичко с теб Било е изгубено!
От начало, от самото начало.....
Ти ми носиш...
Чувствам болка! В главата и корема. Все едно някой зъбива нож в корема ми. Отворих очи и с бърза крачка влязох в банята. Отидох пред тоалетната и колиничих пред нея. Чувствах, че всеки момент ще извадя всичко. Така и стана, но усетих как някой държи косата ми, за да не се изцапам. След като повърнах избърсах устата си. Обърнах се към човека и това е не кой да е, а Камерън.
-Как си, любов?
-Мисля, че малко по-добре.- той ме изправи и целуна челото ми.
-Ще направя закуска.- кимнах.
Той отиде да прави закуската, а аз през това време измих зъбите си. Бях много уморена. Излязох от банята и отидох да си легна. Щом се настаних на леглото започнах да си мисля за преди малко.
Защо повърнах?
Единственото решение което намирам е, че съм яла нещо с изтекъл срок или, че съм болна, но в това хубаво време няма как. Сигурно ще е от храната. Ще е изтекъл срока. Не след дълго дойде Камерън.
-Как си?
-Пак ме питаш това.- изкикотих се. -Добре.- остави храната до мен и седна. Погали ме по косата и рече....
-Притеснявам се.
-Знам.
-Хайде хапни и си оправяй багажа. - усмихнах се и взех подноса с храната.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Опитах от яденето и затворих очи от наслада.
-Ммм, вкусно е!
-За теб най-доброто.- целуна ме по челото.- Скъпа, реших да започна да ходя в фирмата. Аз съм шефа.- намигна ми.- Ще отида, че имам работа. Ти се наяж и се оправи.
-Добре. Обичам те!
-И аз!- целунахме се и излезе.
Щом се наядох, взех телефона си и, часа беше 12:00. Пуснах си песента на litlle mix- power и влязохме в банята. Съблякох се и започнах да мия тялото си. След това си измих косата и вече бях готова. Излязох, изсуших се и изкарах дрехите си за деня. Сложих си лек грим (спирала и гланц) и се облякох.
