The Begin

1

Гл. Неутрал

Първи ден след пролетната ваканция нашите герои са много отегчени от училище. Но мисълта, че са 12 клас и скоро ще си вземат дипломите ги оку ражаваше да издържат малкото оставащи дни.
Но за Джънкук това не беше точно така той не искаше училището да свършва. Харесваше едно момче от неговия клас всъщност момчето беше най-добрият му приятел Тае. Да,  те щяха да се виждат ваканцията, но той вече нямаше да изпитва онова потръпване на тялото му, когато той го докосваше нежно и несъзнателно,  докато пишеше в часа.

Гл. Джимин
Аз знаех колко много Джънкук заресва Тае, но не знаех дали Тае изпитва същите чуства. Реших да си поговоря с него на четири очи, защото не издържам да гледам как той се мъчи когато Тае оглежда момичетата по коридорите и ни споделя недостатъците им.

Jiminie: Тае,  колко време ти е необходимо да се оправиш?

Tae: Ами 20мин. къде да те чакам?

Jiminie: Тогава след 20мин. пред кафенето до нас.

Tae: Оки. Чакам те там.

Гл. Тае
За какво ли ме викаше сега?? Мислех си, докато се преобличах.
След като бях готов заключих вратата на апартамента и тръгнах към кафенето. Там Джимин ме чакаше с нетърпение.
- Хайде да си вземем едно кафе от кафемашината и да отидем в парка на спокойствие, че разговора е доста сериозен. -каза той, а аз го изгледах въпросително след което той каза:
-Не задавай много въпроси ще разбереш, като седнем в парка. - след като ги взехме отидохме в най- близкия парк, който за наш късмет беше на две пресечки. Настанихме се в една беседка. Отпи от където си и започна темата:
- Тае, извикахте, защото искам да поговорим за Джънкук.

Гл. Джимин
-Тае извикахте, защото искам да поговорим за Джънкук. -след думите ми видях как той ме погледна притеснено и уплашено. Той изкрещя:
-К-КАКВО СЕ Е С-СЛУЧИЛО С К-КУКИ?!
-Успокой се нищо му няма. -след като видях реакцията му на думите ми разбрах, че и той изпитва нещо към него, което ме окуражи направо да задам въпроса. Той тъкмо отпи от кафето си когато аз казах:
- Тае ти харесваш ли Джънкук? - кафето от устата му се озова на земята и обувките ни(JKARMY_18 Rose_Tuan28 така се прави, а не кат вас по LoveKpop_ARMY)
-А...ами ти защо ме питаш това? -ох, добър въпрос ми зададе, а сега де как да отговоря мисли.. мисли!
- Ами питам те, защото си ми приятел и трябва да ми споделяш всичко. Сега отговори на въпроса ми. -е, по-тъп отговор не можах да измисля.
-Ами да, наистина имам чуства към него. -каза той засрамено. -Но не му казваййй молятееее. -в този миг той почна да ме прегръща и да ми се моли.
-Ей,  спокойно няма да кажа на никого. И не съм ти папата че да ми се молиш. -казах това като целях да го накарам да се отпусне.
-Но искам да ми казваш и споделяш абсолютно всичко чули ме не като сега.
-Да спокойно ще те държа в течение. А ти знаеш ли дали той изпитва нещо към мен?
- Да той също има чуства към теб, но се държиш все едно че не знаеш и спираш с отглеждането и коментирането на момичета пред него щот някой ден ще ти зашлеви шамара.
-Добре. -каза той като ми се усмихна. -Какво щях да правя без такъв приятел като теб.-той ме прегърна, а аз му казах:
-Как каво щеше да правиш?! Нямаше да можеш да живееш.
-изпаднахме в бурен смях.
Поговорихме си и се прибрахме, защото утре сме на училище.

На следващия ден:

Гл. Джънкук
Събудих се от алармения звън. Веднага след като я спрях станах не ми трябваше много време за разсънване, защото мисълта че ще видя Тае ме обземаше и караше да бързам колкото мога. Нагласих се за 15мин. и излязох да чакам Тае и Джимин. Те дойдоха доста бързо от очакваното и тръгнахме. По пътя си говорехме за много неща. Неусетно времето мина и ние вече бяхме в училище. Аз за моя огромна радост сядах до него в всички часове. Часовете минаха доста бързо.
-Хайде да отидем малко в парка да си починем от тежкия ден. -предложи Тае.
-Да наистина нека седнем да починем. -съгласих се аз.
-Ами добре ама за малко. -каза Джимин.
Отидохме в парка като аз седнах между Тае и Джимин. Говорех ме си кой с какво е облечен на бала.
-А вие с кого ще сте на бала? -попита Джимин
-Ами аз няма с кого да съм така че съм свободен. -каза Тае а няма да те оставя свободен мислех си аз, но някой прекъсна мислите ми:
-Ами ти Куки. -попита ме Тае.
-И аз съм сам.
-Ами хайде тогава да сме двамата искаш ли? -предложи Тае е не това съм ли е мечтите ми се сбъдват олеле ще откача вътрешно днес е най щастливия ми ден на света. 
-Да естествено. -казах аз като не успях да скрия радоста от предложението му. Джимин се подсмихна.
- Хайде да се прибираме вече че имаме и домашни да пишем. -изпувтяхме двамата с Тае станахме от беседката и тръгнахме да се прибираме. Тае почти ме изпращаше до вкъщи защото той живееше на долната улица, но днес реши да ме изпрати до вкъщи това беше нещо ново което на мен ми харесва.
- А Тае не си ли на там?
-Искам да те изпратя може ли?
-Да разбира се, що за въпрос. Той ме изпрати до вкъщи като искаше да ме...

Здравейте надявам се главата да ви е харесала и да продължите да четете подобието ми на история.
Извинявам се за правописните грешки.