Part 1

138 13 2
                                    


Токчетата и тракаха по дървеният мост водещ до конюшнята. Лекият вятър разрошваше леко косата и'.  Времето беше приятно за разходка из имението, но Клариса нямаше време за това. Беше приела, че имението и всичко свързано с него са нейно задължение. Не приемаше съвети или помощт в ръководенето му. Тя беше кошмара за всички работници. Е освен на един. Точно този караше Клариса да откачи само щом го види. Арогантното му отнушение и дръзкостта му я побъкваше. Но защо не го беше уволнила? Защо просто не го беше изритала от имението. Самата тя не знаеше. Всеки път щом го види си задаваше този въпрос, ала всеки път отговор нямаше. Ах, Александър, какво и направи?

Клариса

Пътят до конюшнята ми се стори прекалено дълъг. Мислите ми препускаха една след друга. Не мога да повярвам, че отново се вързах, на този изтъркан номер за семейна идилия. Отново бях разочарована. Отново се бях поддала на мечтата за идеално семейство. И какво печелех??? Нищо едно голямо нищо. Сякаш само аз бях със здрав разум. Как им хрумна тази нелепа идея. Аз, Клариса Смит, да стана жена на някакъв надут богаташ, който иска само парите на нашите. Как си го представят? Защо само аз мисля трезво?

- Клариса, стой!- гласът на по- голямата ми сестра се разнесе зад мен. Егоистка, сто пронцентова егоистка. И тя като майка ми мисли само за себе си. Продължих да вървя без да и обръщам внимание.- Клариса, моляте чакай!-  Отново се провикна. Майната и'. Майната им на всички. Кои са те, че да ми казват какво да правя?!?

- Разкарай се Екатерина, не ти искам фалшивото съжаление.- извиках и' в отговор без да се обръщам. Нямах сили  да се карам точно сега с нея.

-Винаги правиш така. Бягаш от проблемите си. Нали ти си винаги силната? Или тази силна и ината Клариса е само една маска?- Наистина ли бягам от проблемите си? Наистина ли трябва да и кажа всичко което мисля за нашето ,,прекрасно семейство"

-Да, аз винаги съм силната, защото не ми е позволено да бъда слабата. Никога не ми беше позволено да бъда глезеното момиченце на мама. Защо ли? Защото тя ме мрази. Мрази ме и си личи от километри. Ако можеше да върне времето назад съм сигурна, че в момента аз нямаше да съм тук. Защото аз не съм ти Екатерина. Не съм съвършенната по- голяма дъщеря на Дейвид и Клеър Смит. Аз съм просто Клариса. Клариса, коравосърдечната и негостоприемна сестра на Екатерина. Черната овца на семейството. Ето това съ аз и ти не можеш да промениш този факт. Знаеш ли, защо? Защото явно аз съм сбърканата. А сега се върни и кажи на майка и татко, че аз не съм за продан. Няма да се омъжа и толкова.

Тя остана безмълвна. Знаех какво е усещането. Все едно те удрят в лицето с мокър парцал. Но до тук беше. Щом искат да съм силната и ината Клариса, добре. Така да бъде.

Александър

Силните женски викове ме накараха да изляза от конюшната. Познавах тези викове. Тя! Клариса! Най- ненормалната от цялото семейство. Тази, която ме съсипва всеки изминал ден. 

- Изчезни- изкрещя Клариса и отново обърна гръб на сестра си. Насочваше се насам. Бързо отново влязох в конюшнята, захващайки се за работа. Само след секунда чух токчетата и' да тракат ритмично по земята. 

- Джошуа, Сам, Карлос, къде сте за бога?- И ето я отново. Сякаш онази Клариса, която беше навън само преди минута вече я няма. Ледената кралица се завърна. - Джошуа, Карлос, Сам, къде сте мамка му? Защо сте такива идиоти?

- Радвам се, че аз не съм в тази групичка идиоти.- гласът ми прозвуча подигравателно, което я накара да ме погледне с презрение.

- Грешиш ти си най- големият идиот. Нямаш на себе си равен.- изсъска срещу мен и се приближи няколко крачки до мен. 

-Наистина ли го мислиш или егото ти е по- голямо от всичко останало? Знаеш ли сестра ти е права. Ти си една страхливка винаги бягаш от проблемите си.- това я докара до ръба. Замахна да ме зашлеви, когато клаксон на кола ни прекъсна. Очите и се отместиха от мен и се забиха в колата. Физиономията и' много се промени и на мястото на ядосаното изражение се появи погнусеното.
- Кой е този?- попитах.

-Човека, който си мисли, че ще ми стане съпруг.- отвърна тя и се запъти към него. Чакай, съпруг?!? 

A/N: E ще се радвам, ако гласуватe и изразите мнението си.

Passion and PrideWhere stories live. Discover now