All Of Me

/1./

Днешната априлска вечер бе малко по - прохладна, сякаш времето бе недоволно, че новата седмица застъпва старата, оставяйки приятния уикенд някъде назад. Навън дъждът продължаваше да се сипе, все така приятен и успокояващ. Безбройните му капки се разбиваха неуморимо по стъклата на прозорците, звукът при сблъсъка на водата зараждайки у будните хора в късния час уют. Среднощният вятър липсваше, но на негово място бе лекият полъх, който идеално допълваше мисълта на човек за ефирна нощ. Луната бе пълна, светлината ѝ отразявайки се в очилата на будуващия Чаньол. Беше се затворил в кабинета си, обмисляйки следващото си произведение. Записваше идеите в тетрадката си, допълваше написаното, задраскваше го и така вече от няколко часа. Беше му хрумнала перфектната мелодия, но просто не можеше да измисли остатъка от нея. Имаше чувството, че всичко е срещу него, а блъскащите се по прозореца му капки му се сториха като най - големия враг, който можеше да има. Въздъхна, ставайки от бюрото си и приближавайки се до черното, заемащо голяма част от стаята пиано. Прокара пръстите си по белите клавиши, затваряйки очите си за момент. Без да разбере вече се бе настанил удобно пред него, ръцете му заели позицията си. Засвири мелодията, извираща от сърцето му със завидна лекота и прецизност. Безпогрешно натискаше клавишите, тънките му пръсти бързо пробягвайки от единия им край до другия. Младото момче бе потънало в музиката, сърцето му прескачайки еуфорично в гърдите му, създалата се емоция приканвайки го на поредния танц. Когато приключи се усмихна, доволен от свършената работа. Погледа му се насочи към големия стенен часовник, отнемайки му няколко секунди преди да осъзнае колко късно бе станало. Почти веднага умората го залегна, сякаш само това е чакала. Чаньол се изправи, като протегна ръцете си нагоре, разтягайки ги. Потърка кръста си и загаси единствената лампа светеща в кабинета. Чернокосият пое към спалнята си, но смени посоката, включеният в хола телевизор привличайки вниманието му. Първото нещо, което видя беше повторението на клюкарското шоу, което излъчваха, преди да забележи свилото се на дивана момче, чието тяло бе заело формата на кравайче, най - вероятно заради притворената врата към градината. Миловидна усмивка се бе настанила на лицето на пианиста. Тихо се придвижи до спящият му приятел, клякайки пред него. С топлата си ръка погали нежните бузи на Бекхьон, клепачите на момчето потрепвайки леко от неочаквания допир. Мисълта, че отново любовника му го е чакал до толкова, че се е унесъл на дивана и трепери от създалия се студ в хола, го натъжаваше, отново отвеждайки го до извода, че понякога пренебрегва важните за него хора. Устните на чернокосият оставиха влажната си марка върху челото на Бекхьон, усмивката на другия нараствайки с появата на червенината избила по бузите на красавеца. Чаньол сметна факта, че другото момче се вълнува от допира му даже заспал за невероятно сладък. Пръстите му се плъзнаха по меката му кожа, спирайки върху плътната му долна устна. Можеше да се любува на красотата на гаджето си цяла вечност и нищо да не му липсва, но когато по - малкото момче се сви още повече, заради появата на нова вълна студен въздух, Чаньол осъзна, че имаше опасност той да настине и трябваше да го остави в стаята им. Изправи се, внимателно промушвайки големите си ръце под малчото, взимайки крехкото му тяло и затягайки захвата си около него. Главата на Бек бе положена върху гърдите на другия, а ръцете му - притиснати срещу неговите. Изкачваше стълбите внимателно, погледа му балансирайки между оставащите стъпала и ангелското лице на момчето в ръцете му. Чаньол обожаваше това, че другият изглежда като малка кукла в ръцете му. Вече стигнал пред стаята им, започна с усилията да отвори вратата единствено с лакътя си. Когато успя да се справи със задачата, която беше с повишена трудност, имайки се на предвид непохватността на пианиста, отиде до леглото, подминавайки ключа за лампата, задоволявайки се с лунната светлина. Постави тялото на Бекхьон нежно, като внимаваше да не го събуди, след като вече е минал най - трудната част. Защото доколкото помнеше нямаше да е нещо ново за него. Дръпна одеялото, завивайки момчето до брадичката. Усмивката продължаваше да заема място на лицето му, синхронизирайки си с влюбения му поглед. Наведе се, поставяйки леки, пеперудени целувки върху челото, нослето и устните му. Колко обичаше тези им моменти.. Сърцето на Чаньол туптеше бавно и някак грациозно, момчето знаейки, че то прави своите ритми единствено за потъналия в спокоен сън ангел.. В тъмните му очи се четеше цялата красива история на любовта, а дугите такива, които се взираха в него обожаваха да я препрочитат отново и отново.

Защото те заслужаваха всичко и се опитваха да бъдат всичко един за друг.