Първа глава

42 8 2
                                    

Мелания хвана четката и започна да рисува. Това беше любимата и част от деня- късно вечерта, когато оставаше насаме с мислите си. Винаги изливаше чувствата с четката- тя беше най-скъпия и приятел, който никога не я упрекваше, нито я злепоставяше- не беше много разговорлива, но чрез нея Мелания се караше да се чувства чудесно.
Тя започна да рисува нещо. Винаги тя рисуваше лица и то не на кой, а на сладкия Марк Чейс- момчето, което тя тайно харесваше, но не можеше дори да си мечтае, че ще бъдат заедно. Мелания си представи него в най-красивия му вид. Сини очи в които можеш да потънеш, права кестенява коса с цвят на младо дъбово дърво и изваяни като от глина устни. Тя умело започна да работи с четката. Линия по линия картината беше готова. Беше прекасна- с топли цветове, които подчертаваха лицето и всички останало. Извади своя телефон. Натисна няколко пъти екрана и го допря до ухото си.
Чу се плътен дрезгав глас.
- Ало, Дани
- Здравей! Картината готова ли е?
-Да да готова е
- А подписа ли се?- попита я гласа.
- Подписах ли се? Ах, забравих. Изчакай малко.
Точно в ъгъла на картината тя написа Розов цвят.
- Дани, слушаш ли?
- Тук съм. Знаеш ли ? Искам да се срещнем... лице в лице.
-Нали знаеш, че не мога. Винаги я оставям там където ти винаги ще я намериш... винаги...
- Този път не ти вярвам.
- Не сигурна съм. Утре сутринта ще е там. Да. Лека вечер. Дочуване- и тя затвори телефона.

Здравейте! Надявам се първата глава да ви е харесала. Коментирайте, дайте мнения!❤❤😘

С аромат на бояWhere stories live. Discover now