Room 739 [completed]

Ch. 19

Playlist for the chapter: R.I.P защото съм на село ;')  

Chapter 19 : Love, Hayley

Още щом Ейдън отвори очи, той не осъзнаваше къде е и какво се случва. Всичко, което можеше да направи е да се огледа, докато мозъка му започваше да функционира. Дочу бипкането на машините, които излъчваха жизнените му показатели. Погледа на синеокото момче обиколи празната бяла стая, докато не стигна заспалата жена на канапето, която държеше ръката му.

Майката на Ейдън се бе отпуснала на мекото канапе, докато очилата й се опитваха да паднат от мястото си. Ръката му потрепна, когато долови свежия аромат на цветята, които се намираха на малката масичка до канапето. Това накара уморените очи на чернокосата жена да се отворят и да срещнат неговите.

- Ейдън! О, Господи! Момчето ми! - скочи веднага жената, прегръщайки до колкото може легналото момче.

- Какво става? - опита се да каже той, но гърлото му бе пресъхнало и едва се опитваше да изговори думите. Ейдън започна да усеща болката и умората из тялото си, сякаш бе тичал десет километра без да спира.

- Искаш ли вода? Разбира се, че искаш вода! - говореше си жената, докато му подаваше чаша с вода и сламка. Момчето обви устни около сламката поемайки малко количество от течността в устата си.

- Какво става? Защо си тук? - попита отново той.

- Дойдох възможно най - бързо, след като приятелката ти ми се обади! Когато разбрах, че си прострелян толкова се изплаших, миличък. Помислих си, че съм те загубила! - в очите й започнаха да се събират сълзи, но Ейдън се насили да се усмихне, успокоявайки я.

- Всичко е наред... Хейли.. къде е тя? 

- Тръгна си преди около два часа. Донесе ти цветя - усмихна се тя, доближавайки се до букета - Много е мила. Тревожеше се за теб..

- Колко време съм тук?

- От няколко дни, дойдох едва вчера, но ми казаха, че ще се възстановиш след около седмица. Доктора каза, че куршума не е засегнал никой орган или нерв. Всичко ще е наред - рече жената, погалвайки го по главата - Какво се случи всъщност?

- Хейли тя... Тя добре ли е? - игнорира въпроса й.

- Да, момчето ми, не се притеснявай за нея.. - усмихна се тя - Ще извикам доктора и ще те оставя да си починеш.