Room 739 [completed]

Ch. 18

Playlist for the chapter: R.I.P защото съм на село ;')

Chapter 18 : He saved her

Синеокото момче влезе в асансьора, следвано от Хейли, когато сивите врати се отвориха. Брендън бе изключил камерата преди двадесет секунди, което значеше, че имат предостатъчно време. Напрежението и страха се рееха около тях.

- Върнах ключа на Дерек.. - промълви по едно време Ейдън, карайки дългокосото момиче да го погледне рязко.

- Какво?! Кога го видя?

- В бара по - рано..

- Какво ти каза? Какво му каза?! - запита тя панически, но сивите врати се отвориха на деветия етаж, карайки и двамата да забравят за разговора си.

Хейли излезе бавно в коридора, оглеждайки се за охрана. Но след като забеляза, че няма никой тя тръгна уверено, следвана от Ейдън. Отне им няколко минути да намерят офиса на Джон, но веднага щом влязоха в помещението, си отдъхнаха.

- Имаме по - малко от две минути.. - рече дългокосото момиче, гледайки към часовинка закачен на стената.

- Какво търсим всъщност? - попита Ейдън, оглеждайки добре помещението.

Имаше огромни шкафове на двете стени, а на третата прозорец, закрит с растения, пред които се намираше голямото бюро на Джон.

- Документ. Баща ми написа съгласие за напускане на работа, за всеки случай - отговори момичето, сядайки на големия кожен стол. Тя започна да рови в компютъра на Джон, докато Ейдън не забеляза кожения камшик сложен на един стол.

- Хейли.. Той ли ти го причини? - попита Ейдън, карайки момичето да откъсне поглед от монитора - Той ли те нарани така?

- Не му е сега времето.. - отвърна тя, връщайки вниманието си в монитора. 

Ейдън почуства странно усещане, че нещо не е наред. Бе прекалено лесно да се доберат до всичко това. Тогава той го усети, студен метал се притискаше в задната част на главата му, карайки го да вдигне ръцете си.

- Разпечаташ ли го, той умира - дебелия и самодоволен глас на Джон отекна в помещението, карайки Хейли да замръзне на място.

- Добре... - отвърна тя, отдалечавайки се от компютъра - Пусни го.

- Хм.. Май не ти е било достатъчно онзи ден.. - засмя се той, бутайки Ейдън напред към нея.