Forever // ChanBaek // boy x boy // oneshot

End

Феята Бюн Бекхюн си живееше добре. Беше отраснал в спокойно семейство, беше наследник на титла, имаше достатъчно средства , работата му -представител на феите в СМО /съвет на магическите общества/ беше сигурна до живот и бъдещето му беше предначертано - още от раждането си беше сгоден за подходяща съпруга. Детството и юношеството му преминаха спокойно - не беше от най-палавите деца, беше красив, всички му се възхищаваха. Вкъщи го обичаха и обгрижваха. Той четеше, когато го караха, учеше се как да се държи правилно в смесена компания /сиреч не само сред феи/, упражняваше магическите си способности и летенето, пиеше си нектар от цветя и живееше абсолютно пълноценно и спокойно - както трябваше да живее всяка фея.

До преди три месеца, когато баща му го взе за първи път на събрание на СМО. Такива се провеждаха веднъж седмично и още на първия път, Бекхюн се запозна с Парк Чаньол - син на сегашния представител на елфите и съответно негов бъдещ наследник. Винаги го бяха предупреждавали, че елфите са буйни, несдържани, прекомерно весели и отдадени на удоволствията, затова и Беки гледаше Чаньол с леко презрение и се опитваше на страни от него. Докато месец по-късно елфът не го придърпа в една ложа в залата за събирания и не го целуна. Всъщност, целуна беше твърде слаба дума за онова, което Чаньол направи - той го настани в скута си и се зае да го целува, обарва и възбужда, докато Бекхюн не започна да го умолява за нещо повече, макар и да не знаеше точно какво. Тогава Чаньол спря всички свои действия, целуна го закачливо по носа и му обеща да продължат следващия път.

При спомена за хладните пръсти на елфа, пълзящи под ръба на потника и докосващи внимателно крилете му  /да, крилете са ерогенна зона на всяка фея / Бекхюн се изчервяваше и бързаше да излезе от стаята, ако в нея имаше и някой член от семейството му, за да не го попитат нещо.

Едва дочака следващата среща, за да придърпа този път сам Чаньол в един коридор и да го помоли отново да го целуне. Елфът само се беше засмял и бе изпълнил молбата му, че и малко повече.

Това се повтаряше на всяка среща от тогава. Единственият проблем беше, че Бекхюн държеше на всяка цена да пазят случващото се между тях в тайна, а на Чаньол не му пукаше. И все пак - Бекхюн още не беше сигурен какво точно означава цялото това нещо, но определено не бързаше да го съобщи на родителите си.

Феята въздъхна тежко и отново погледна зад ъгъла, за да се увери, че теренът е чист.