-Ставай Робърт. Закъсняваш за училище и автобуса идва скоро.
-Какво?- отговорих сънен, поглеждайки часовника си. Беше седем часа и имах половин час да се оправя.
-Не може ли да пропусна днес? - попитах, надявайки се за положителен отговор.
-Не, последният ти учебен ден е.
Ооо... напълно бях забравил, че днес приключвам училище и ще отида на любимата ми вила. Разбира се, нямаше да бързам особено, ако знаех какво ме чака там.
Станах, измих си лицето и зъбите, след което се запътих към трапезарията.
-Какво има за закуска?- попитах сядайки на масата.
- Приготвих палачинки и ти сложих в кутията за храна ябълка.
* Ябълка? Сериозно ли? Добре, че ми дават джобни. *
- А кога заминаваме за вилата?
- Ще минем да те вземем от училище, зареждаме гориво и потегляме.
Докато похапвах тези прекрасни палачинки с кленов сироп, силна сирена се чу от улицата, естествено, загрях, че е автобуса и отново да отбележа, добре, че имам джобни. Станах от масата, измих си ръцете, грабнах чантата си и се запътих към входната врата.
-Чао мамо, тате, ще ви чакам след училище.
-Чао, скъпи и умната, не се сбивай с никого и да слушаш учителите.
-Да, да, добре. - защо всеки път трябва да ми повтаря едно и също.
Извинете ме, леко се отплеснах, но не мисля, че бързайте.
~На училище~
След цели шест изминали часа, оставаха още пет минути до края на учебната година. Беше толкова горещо, а аз, нямах дори вода в чантата си, но пък да ви напомня, имам ябълка.
И след няколко тежки минути, визирайки се в една точка, мъчението приключи и хукнах навън.- Здравейте.
- Здравей дребен- отговори татко.
- Как мина- попита мама, като разбира се, очакваше само положителни отговори.
- Добре, като всеки ден. Хайде да тръгваме вече, нямам търпение.
-Скачай в колата- каза татко.
~По пътя~
Пътят през който трябваше да минем, за да стигнем до вилата, беше осеян с дървета, гъсти храсти и всякакви други растения, които те караха да се чувстваш толкова спокоен. Пътя беше доста време и можете да предположите, че заспах на трийстата минута и се събух след три часа.
ESTÁS LEYENDO
Виждаш ли нещо?
Terror"Виждаш ли го? Дали е там? Зад дървото май се скри. Иди при него. Надникни. Няма го, нали? И се чудиш, кому да вярваш? Недей, излишно е това. Това, че си видял нещо, не доказва истинната правота"