PROLOGUE

80 11 3
                                    

PROLOGUE

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

PROLOGUE

Сън. Тялото ми жадуваше за блажената страна на сънищата. Това беше моят наркотик, ала не винаги получаваме това, за което бленуваме. Както в този момент. Прибрах се от наблюдение преди два часа, но въпреки това телефона ми продължава да звъни със своята отвратителна мелодия набиваща се право в главата ми като чук. Протегнах ръка към възглавница до мен и се опитах да заглуша шума. Надявам се да е нещо маловажно и да не позвънят отново, но явно съм изхабила късмета си за тази вечер, защото последва второ позвъняване.

Претърколих се на леглото пресягайки ръка в опит да достигна до нощното шкафче, където се намираше телефона ми.Опита ми се провали и устройството падна глухо на пода.

-Мамка му! Надявам се да е важно.

Надигнах се от леглото. Поех си дълбоко дъх и станах. Грабнах телефона от пода и се насочих към кухнята за чаша с вода и хапче. Усещах че ще ми потрябва.

-Ало!

-Добър вечер, детектив Морган. Наредиха ми да Ви се обадя, защото има ново местопрестъпление и Ви искат там.- чух гласът на дежурния полицай от другата страна.

-Къде?

Налях си чаша с вода и записах координатите на местопрестъплението. Погледнах към екрана, за да видя часът. Надявам се да ми платят допълнително заради това.


IIIIIIIIII


-Какво имаме?- извиках надигайки жълтата полицейска лента, за да мина под нея.

-От пръв поглед самоубийство.

Партньора ми - Уил Патинсън отговори на въпроса. Стоеше близо до тялото и оглеждаше местопрестъплението. Миризмата на разложено се усещаше осезаемо във въздуха. Такива задни улички са обичайните сбирки за пропадналите типове и плъховете. Тялото на жертвата се намираше до кофите за боклук. Открито, за да може да се забележи и по-бързо да бъде изчистено. Нормално състояние, в което се откриха труповете на утайката на обществото.

-Тогава защо ме повика, Патинсън? Спи ми се, по дяволите!-вдигнах ръка като я прекарах през черната си коса.

Патинсън се изсмя. Наведе се до тялото на жертвата и със синя ръкавица повдигна тениската му. Лицето му беше обезобразено вследствие от скачане от покрива на съседната сграда, но тялото не отговаряше на последствия от такъв вид самоубийство . Имаше множество наранявания. Виждаха се наситените цветове от ударите на побоя, който е изтърпял. Множество прорезни рани със засъхваща кръв. Явно някой е искал да инсценира самоубийство.

- Мисля че може да има нещо общо с твоя случай.

UNDERCOVERWhere stories live. Discover now