Детектив Саманта Морган работи в управлението на Сан Франциско заедно с партньора си Уил Патинсън. Всичко върви добре докато не попада на случая „Фантомите". Разследвани за пренос на наркотици и оръжия, и оставящи след себе си колекция от трупове.
...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
I CHAPTER
Стоях подпряна на старото дървено бюро вгледана в бялата дъска пред мен. По нея имаше снимки и доклади за всяко престъпление по случаят "Фантомите" случили се през годините,а днешното убийство беше заканено отстрани. Ако го разгледаш отстрани всичко пасваше с техния метод на убиване освен един единствен детайл- инсценираното самоубийство. Те не правеха това. Те искаха всеки да знае с кого се забъркваха и какви биха били последствията. Те искаха да трепериш от страх при всяка глътка въздух. Те искаха щом затвориш очи да виждаш техните лица.
Грабнах папката зад мен и препрочетох всяка една дума за случаят от тази сутрин. Усещах че някъде губех нишката на логиката. Инстинктите ми крещяха, че изпусках нещо важно.
На врата ми се почука и в офиса влезе Патинсън с чаши кафе.Погледнах го и се усмихнах. Уил беше красив мъж- руса коса, светли очи и имаше излъчването на добро момче. Той е от малкото, които искрено уважавам в полицейското управлението. Ако не си беше довлякъл задника навреме в една акция за трафик на хора сега щях да съм хоризонтално положение с потрошен гръбнак заровена на метри под земята.
Подаде ми чашата с течно удоволствие и се подпря до мен на дървената мебел.
-Е, докъде стигна?
-Задънена улица. Нещо не се връзва.
Двамата погледнахме отново към загадъчният случай. Усещах как зъбните колелца в ума му работят. Оглеждаше всичко с поглед към всеки детайл.
-Откъде си сигурна, Морган?
-Просто те не инсценират самоубийство. Те искат да се знае кой дърпа конците. - той само кимна и отпи от кафето си.
-Добре. -погледна ме леко- Аутопсията? - разлистих листите в папката, но не се беше появило нещо ново от последните десет минути.
