Детектив Саманта Морган работи в управлението на Сан Франциско заедно с партньора си Уил Патинсън. Всичко върви добре докато не попада на случая „Фантомите". Разследвани за пренос на наркотици и оръжия, и оставящи след себе си колекция от трупове.
...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
II CHAPTER
Цяла вечер не успях да мигна. Въртях се в леглото, а единствено за което бях способна да мисля беше за разшифрованата следа. На сутринта с тъмни кръгове под очите се отправих към работното си място, за да се заема отново с енигмата наречена Атланта.
След като седнах зад бюрото си бях повикана от капитана на полицейското управление. Време бе. Очаквах да ме извика на разпит много по рано. Почуках на вратата и изчаках преди да я отворя, за да вляза.
- Искал си да ме видиш, Синг?- говорех бавно и спокойно.
-Да. Влезте, детектив.
Застанах права пред бюрото му и зачаках. Капитан Дерек Синг. Добре изглеждаш мъж на средна възраст. Имаше разбъркана прошарена коса и проницателен поглед. Оглавяваше управлението откакто се помня. Той е от старата школа. Изисква сто и десет процента отдаденост и не приема нищо по-малко. Може би точно този суров характер му носеше уважението на всички.
Синг четеше замислено нещо пред себе си и пишеше бързо с молив върху листа. Драсна една черта и ме погледна.
- Чух нещо обезпокояващо тази сутрин от Декан. Свързано е с жертвата от самоубийството вчера.
-Какво за нея?- гледах го право в очите, защото ако отстъпвах от сега значеше, че съм загубила, а битката тепърва предстои.
- Имало нещо... - замисли се за момент, за да намери точната дума- "специално" в тази жертва. Желаете ли да ми поясните обстоятелствата, детектив Морган?
- Същност - да. Така нареченото самоубийство има общо с моето разследване. Намерих уликата, която чаках толкова дълго време.
Той стана. Наля си чаша вода и заобиколи бюрото. Гледаше ме с онзи негов проницателен поглед, с който притиска заподозрените до стената. Мълчахме, а това не ми харесваше. Напрежението около нас беше толково тежко, че можеше да го отрежеш с нож.
