Dangerously close

Част 14

Почнахме да вървим по стълби. Внезапно той се обърна към мен
-- Тук се казвам Хари. А ти се опитай да се сържиш една като тях. И не ми отказвай каквото и да направя защото ако не ми хареса държанието ше бъдеш наказана.

Аз се подсмихвам знаейки че няма да му се подчинявам. Той ме хваща и ме придърпва към себе си. Обгръща ръката си около мен и влизаме в някаква стая. Веднага ме блъска миризмата на цигарен дим. Виждам мъжки погледи върху  мен. Изчервявам се.
--Дръж се повече като кучка-хили ми се той в ухото.
-- Къде му е забавното Хари ? - изсъсквам.
-- Че за да си кучка не е нужно да се променяш.
Лицето ми пламва-сдържам се да не го ритна.
-- Хари даваш ли я за ден - човек на 40 ме сочи с пръст. Едвам не повръщам. Ами ако каже да! Стягам захвата си около него. Той го усеща и се възползва от това обвивайки ръката си около кръста ми.
-- Още не сме се забавлявали , Джими- усмихва се Майк. Аз ставам по червена от домат.
Оглеждам хората около себе си. Има едно момче което ме гледа заплашително. Изглежда на около 20. Майк сяда на нещо като диван и изважда куфарче. Поставя го на масичката пред дивана и го отваря.
-Искам 10 000 за това тук.   Той ме издърпва в скута си. Аз първоначално се боря с това негово решение но после се примирявам.
-- 5 000
-10 000 - негодува Майк или Хари (както искате го наречете).
7 000.
10 000 - продължава да упорства.
9 000.
-- По-добре.
Някакъв човек му подава парите и ми намигва , а аз се стягам в скута му.Той само се усмихва.  
Ставаме и почваме да излизаме. Усетих шамар по дупето си. Всички почнаха да крещят а Майк затегна хвата си около мен до болка. Аз изстенaх.
--Не ме възбуждай -ухилва ми се той . - Как ти е името? - очевидно се прави на идиот но аз решавам да играя неговата игра.
- Стейси - отвръщам просто.
Аз го избутвам от себе си.
- Това беше отвратително , Стоун.
Да фамилията му е Стоун. Майк Стоун. Прекрасно име. 👌🔫
- Има още - усмихва се той. Искам да изтрия тази усмивка от лицето му.  Той минава по напред което ми дава предимство до ключовете на колата му. Взимам ги и за щастие той не се усеща. Тръгва към нещо като кръстопът от тунели. Той влиза в първия но аз побягвам на другаде. И така докато не видя светлина. Виждам колата на Майк и се запътвам натам. Изведнъж две силни ръце ме хвашат здраво. Обръщам се и виждам онова момче на 20 за което ви говорех. С него има и още едно момче. Той допира нож до гърлото ми.
-Каква си му?
-Сигурно той е казал къде са нали? - продължава да крещи момчето. Допира ножа по плътно и усещам болка. После гореща течност се спуска по врата ми.
- З-з-за к-к-какво говор-р-рите?- почвам да треперя. Аз не съм му никаква и н-незнаммм нищо з-за тях или там каквото говорите!
- Млъкни кучко. Последни думи.
Да ! - аз. - ХАРИИИИИИИИИ!!!ПОМОЩ!!!
Чуват се два изтрела и тялото на момчето се обляга на мен. Аз се напъвам и падам под тежестта му. Не мога да повярвам ! Почвам да плача. Една до болка позната ръка ме издърпва изпод тялото на почтиубиеца ми.  Виждам... Майк. Той изглежда много ясосан. Това сега не ме интересува. Мятам се на врата му и почвам да хлипам.
-- Майк, аз толкова съжалявам! Прегръщах го адси силно. Лицето му се смекчава малко. Но още е сърдит. Страх ме е да разбера. Не мога да спра да плача.
- Ти си една голяма кучка... - въздъхва ядосано той. - Трябва да продам още... -Ти оставаш в колата. Той посяга към ключовете в ръката ми , но се спира на кръста ми. Веднага обаче отдръпва ръката си и я поглежда. По нея има кръв. Мамка му. Чак сега усещам болката. Поглеждам надолу и виждам че роклята ми се е напоила с кръв. Поглеждам нагоре и виждам колко сме близо един до друг. Аз все още съм го прегърнала и плача. Той изтрива една сълза от лицето ми и се вглежда в мен очаквайки. Аз го изблъсквам назад и му подавам ключовете. Той тръгва към колата а аз го следвам.