--Пусни ме!- изкрещях.
-- И защо да го правя? - гледаше ме нагло той и се правеше на тъп.
-- Кълна се някой ден.....
-- Какво може да ми направи бъзла като теб? -- Сигурно все още си девствена. Все още.... - изхили се отсрещами той.
-- Спри - замол...
Едвам слязох и се почувствах напълно нов човек. Знаех че всичко ще бъде различно. Пък и никой тук не ме познаваше... Та както и да е... След 1 час пътуване с автубис , трамвай и такси стигнах в парка до общежитието . Щях да бъда сама в квартира докато се освободи моята. Когато влязох вътре ме посрещна мила жена. Тя ме настани на 2 етаж в 17 стая-тя. Това щеше да бъде първата ми стая. Бях подранила затова моята още беше заета. Утре първия час беше изобразително. Пъхнах нужните учебници в чантата и отидох да си взема душ. Опитах се да не разхвърлям. И без това щях да се изнеса след по малко от два дни. Нямах търпение за утре. Не знаех как ще ме приемат връстниците ми. Най накрая успях да заспя. На другия ден реших да стана в 6:30. Взех си бърз душ и се облякох така:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
След това изхвърчах навън. Почти влязох с тичане. Не очаквах толкова много хора. Опитах се да седна отзад. Сигорно пак щяха да ми се присмиват. Най-накрая в стаята влезе учителката. Момчето пред се обърна и аз погледнах в неговите кристално сини очи. Той погледна в моите. Попита ме нещо но не можех да откъсна очи от неговите. ПО ДЯВОЛИТЕ СОФИЯ КАКВО ТИ СТАВА ! -нещо в главата ми щеше да експлодира. Какво ставаше с мен?! --Е ще ми дадеш ли?-попита момчето. --Ъм,моля? --Лист,може ли лист?-нетърпеливо отвърна...... дори не знаех името му, по дяволите. --Ехо.... Ще ми отговориш ли? --Ъ да, заповядай -подадох му един бял лист . Той се усмихна и се обърна. Учителката почна да обяснява нещо ,но мислите ми бяха другаде. Та аз не бях такъв човек. Тя ни даде за домашно есе ,,Защо сме тук и как мислим да се развием след университета?" за поне 500 думи. Прибрах се в 2:15. Жената там ми каза че трябва бързо да напусна квартирата си . Тя ми каза че ще съм с момче и ми даде ключа. Та пак помъкнах двата куфара до 3 етаж. Стаята беше 27. Отключих врата и леко я побутнах. И какво да видя. Вътре видях момчето което ме помоли за лист в първия час. Върху него имаше една блондинка. Ужас!!! Щях да повърна. -- Какво по дяволите.... -- Ъм ,ние ще сме съквартиранти-той избута блондинката и я зави с одеало. Аз излязох докато се успокоя . През това време блондинката избяга. Когато влязох той се беше облякал. Не можех да повярвам. Сложих си багажа и седнах на леглото. -Ще излизам. --И какво меинтересува?-не можех да повярвам че ще съм с него. --Ами ще ме покриеш ,нали? --Погледна ме с оная усмивка на която момичетата не могат да ударжат. --Как ли пък не-завъртях очи аз. Той седнадо мен на леглото,а аз станах. Та той е от онези ,,bad boys". Станах и излязох. Нямаше да остана там.
